Хлябът – основна храна и символ на трапезата за всеки българин, днес е изправен пред безпрецедентни предизвикателства. Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите алармира, че секторът е под тежък натиск и не може повече да поема нарастващите разходи за своя сметка. Въпросът вече не е само за цената на един хляб, а за съхраняването на българското хлебопроизводство като цяло.
Основните виновници за тази криза са скокът в цените на дизела и електроенергията. От 2025 г. насам разходите за енергия и транспорт са се удвоили, което е огромен удар за производителите. Към това се прибавят и по-високите цени на брашното, увеличените лихви по банковите кредити и хроничният недостиг на работна ръка. Този коктейл от фактори прави невъзможно поддържането на досегашните цени без сериозни загуби за бизнеса.
Ситуацията не е уникална само за България – подобни проблеми изпитват и съседни държави като Турция и Гърция, които търсят свои начини за справяне. В България обаче, на фона на заявеното ни зърнопроизводство, парадоксално стои проблемът с достъпа до брашно и затрудненията на мелниците, което показва комплексността на кризата, простираща се от полето до трапезата.
Браншът разглежда няколко сценария за запазване на достъпната цена на хляба, но всеки от тях крие своите рискове. Идеята за свободен пазар, макар и важна за конкуренцията, се оказва неефективна пред лицето на постоянно растящите производствени разходи. От друга страна, административното фиксиране на цените, макар и примамливо, повдига резонния въпрос: кой ще компенсира производителите за разликата между фиксираната цена и реалните им разходи?
Междувременно потребителите вече усещат последиците. През летните месеци потреблението на хляб е намаляло с 10-15%, като тази тенденция продължава и през есента, дори с по-големи темпове. Това е ясен сигнал, че високите цени принуждават домакинствата да ограничават основен продукт от своята кошница.
Председателят на браншовия съюз, Мариана Кукушева, е категорична: секторът не може да поеме този удар. Вече има хлебопроизводители, които са прекратили дейността си, и макар да е рано да се говори за масови фалити, предупреждението е сериозно. Ако не бъдат предприети адекватни мерки, България рискува да загуби собственото си производство и да стане зависима от внос за една от най-важните си храни.