Западният парк в София – оазис за хиляди столичани, мечтано място за отдих, спорт и игри, днес отново е в центъра на общественото недоволство. Вместо да радва с обновени пространства, той се превръща в символ на безхаберие и некачествено изпълнение, въпреки милионните инвестиции. Три години след основния си ремонт и едва година след „ремонта на ремонта“, алеите му буквално „цъфтят“ от пукнатини и дупки, поставяйки под въпрос ефективността на похарчените средства.
Гледката, която посреща посетителите, е по-скоро плачевна, отколкото вдъхновяваща. Велоалеите, предназначени да осигуряват безопасно придвижване, на места са толкова компрометирани, че дори планински велосипеди с дебели гуми срещат трудности, а за тези с тънки гуми са направо опасни. Липсата на адекватна основа, като чакъл, е очевидна причина за бързото разрушаване на настилките, което е проблем, забелязан и от граждани като Саша Петкова.
Историята на Западния парк е като притча за градско планиране с горчив привкус. Основният ремонт, оценен на внушителните 11 милиона лева, приключи през пролетта на 2021 година, след дълги забавяния. Само четири години по-късно, през 2025 г., се наложи „ремонт на ремонта“ – мащабна реконструкция на свързания булевард „Александър Стамболийски“, която сякаш трябваше да прикрие или поправи пропуските от първия етап. Явно обаче проблемът е по-дълбок от просто свързване на инфраструктура.
Още по време на строителните дейности през 2019 г. проектът е белязан от скандали. Ремонтът временно спира заради грешки в проекта на централния вход, което е само върхът на айсберга. Граждани многократно сигнализират за необновени периферии, вандалски прояви по новоизградени елементи, необезопасени изкопи, разорани алеи и стърчащи кабели, превръщайки парка в опасна зона за повече от година.
Емилиян Бориков, който сподели актуални кадри във Фейсбук групата „Забелязано в София“, недвусмислено обобщава ситуацията като „3 години след ремонта и 1 година след ремонта на ремонта“. Подобно е и мнението на общинаря и лидер на „Спаси София“, Борис Бонев, който още тогава определя оправданието за спиране на дейностите заради препроектиране на арка като „абсурдно“ и „подценяване на интелекта на столичани“.
За жителите на Люлин, Западен парк и Илинден, за които това е единственото голямо зелено пространство, разочарованието е огромно. Въпросът остава: кой носи отговорност за пропилените милиони и защо един толкова важен проект продължава да бъде изпълняван по начин, който изисква постоянни поправки и води до бързо влошаване на състоянието? Западният парк е урок за всички нас, че качественото планиране и изпълнение са от ключово значение за дългосрочната устойчивост на градската инфраструктура.