За 33 000 души в Непал пътят към дома вече е затворен. След раздиращите наводнения, които разкъсаха страната, властите взеха тежкото решение тези хора да бъдат преместени в нови, по-безопасни райони. Вместо да се върнат в руините на живота си, те ще трябва да започнат всичко отначало на друго място, за да се спаси животът им.
Мащабът на бедствието е стряскащ. Всичко започна на 26 август с катастрофална лавина от лед и скали в Тибет, която превърна река Ленде Кхола в смъртоносен поток. Резултатът е трагичен: 1451 загинали и близо 5700 изчезнали, сред които стотици чужденци. Над 7500 жилищни сгради бяха буквално заличени или сериозно увредени, а нивата на водите на места се покачиха с невероятните 13 метра над нормата.
Най-голямото предизвикателство пред правителството не е само логистичното, но и емоционалното. Хората са дълбоко обвързани със земята, където са родени и прекарали целия си живот, но реалността е безпощадна – засегнатите зони ще бъдат обявени за „опасни“. За да се избегне повторение на трагедията, експерти по геодезия и съответните министерства вече търсят места за създаване на сигурни селища, където пострадалите да могат да живеят с достойнство, далеч от риска от нови свлачища.
Надеждите за откриване на оцелели в тунелите на засегнатите водноелектрически централи почти изгасват. Спасителните операции приключват, оставяйки след себе си тежка тишина и увереността, че шансовете за живот са минимални. Сега фокусът на властите се измества от спешните спасителни действия към дългия и труден процес на възстановяване на инфраструктурата.
Възстановяването ще бъде изключително скъпо. Първоначалните сметки сочат към 4,77 милиарда долара, но тази сума вероятно ще расте с течението на времето. Правителството предлага финансова опора под формата на еднократна помощ от 2600 долара за жилищни нужди и месечни суми от 98 долара за препитание и наеми на семейства до четирима души.
За да се покрият тези гигантски разходи, Непал разчита на подкрепата на своите международни партньори за развитие. Очаква се значителна помощ от Световната банка, Азиатската банка за развитие, както и от държави като Япония, Китай, Индия и Великобритания.