В един свят, където икономическите новини често ни поднасят горчиви хапчета, едно заглавие отеква особено силно в България: ние сме шампиони. Но не по нещо, с което да се гордеем. Според последните данни на Евростат, страната ни е изпреварила всички останали членки на Европейския съюз по поскъпване на горивата, отбелязвайки шокиращ скок от 34,5% за една година. Това е почти с 11 процентни пункта над средното за ЕС, което е 23,8%.
Какво означава това за всеки от нас? От юли до август тази година, дизелът у нас е поскъпнал с 13,5% – вторият най-висок месечен ръст в целия Съюз. Зад тези сухи числа стоят реални истории на домакинства, превозвачи и земеделци, които усещат тежестта на всеки изминат километър и всяка обработена нива. Докато Литва, Финландия, Германия и Франция също отбелязват значителни увеличения, никой не може да се мери с българския „подвиг“.
Финансовият експерт Стефан Антонов не спести критиките си, описвайки държавната реакция като „лека пехота“ на фона на „тежката артилерия“ от проблеми. Той изтъква три основни фактора: рекорден бюджетен дефицит, който ограничава възможностите за мащабна помощ; потенциални пазарни изкривявания и картелни споразумения, които регулаторите трябва да следят; и най-вече, огромното увеличение на паричното предлагане в икономиката. През последната година, еквивалентът на 9% от БВП е влят в системата чрез правителствени заеми, а банките са отпуснали още 9 милиарда евро кредити. Това, според Антонов, създава опасна илюзия, че обществото поддържа стандарта си на живот, живеейки на заем – една крайно неустойчива ситуация.
Но има и друг ъгъл на проблема. Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията посочва, че част от огромния процентен скок се дължи на ниската база, от която България тръгва. Ниските данъци и акцизи върху горивата, в сравнение с останалите държави в ЕС, правят относителния ръст да изглежда по-драматичен. Преди данъците, горивата у нас са с около 10% по-евтини от средното за ЕС. Това обаче не обяснява напълно ситуацията.
Николов повдига и въпроса, който мъчи мнозина: защо цените растат толкова бързо, при положение че забраната за износ е оставила голям излишък от бензин и дизел на вътрешния пазар? Логиката предполага, че това би трябвало да потиска цените. Ако международните цени са единственият фактор, тогава рафинерията реализира огромни печалби, което поражда сериозни въпросителни за конкуренцията и пазарните механизми.
Правителството, разбира се, не стои със скръстени ръце и обяви пакет от мерки за над 300 милиона евро. От тях 55 милиона са за тежкотоварни превозвачи, 170 милиона – за земеделски производители, а 100 милиона евро ще компенсират разликата в цената на дизела през 2025 и 2026 г. с около 44 евроцента на литър. Предвижда се и премахване на акциза върху пропан-бутана. Над половин милион души с ниски доходи ще получат еднократен „инфлационен чек“ от 50 евро. За 2027 г. се обсъждат още данъчни облекчения за семейства с деца, повишаване на прага за ДДС регистрация и по-високи ваучери за храна. Но дали тези мерки са достатъчни да решат корените на проблема, или са просто временно облекчение, което не спира „бензиновата агония“?
Отговорът на този въпрос остава отворен. Към август месец обаче, България е категоричният „лидер“ в ЕС по годишен ценови удар при горивата. А това е класация, от която всеки българин би искал страната ни да излезе възможно най-бързо.