Националната галерия в Прага се хвърля в една амбициозна мисия: да върне истинския облик на „Празникът на розовия венец“. Този шедьовър на Албрехт Дюрер от 1506 г. е преминал през векове на изпитания, при които голяма част от оригиналния му дух е била закрита. Днес експертите признават, че едва около 80% от това, което виждаме, е делото на самия майстор, което прави предстоящата петгодишна реставрация критична за оцеляването на творбата.
Историята на картината започва с голяма амбиция във Венеция, където Дюрер иска да докаже, че германското изкуство може да бъде също толкова цветно и виртуозно, колкото и италианското. На тополови дъски той изобразява Дева Мария, обградена от влиятелни личности като папа Юлий II и император Максимилиан I. В един от ъглите самият художник се е „подписал“ с автопортрет, гордо заявявайки, че е завършил огромното платно за едва пет месеца.
Пътят на шедьовъра до Прага е истински епос. Император Рудолф II е толкова обсебен от него, че през 1606 г. нарежда войници да пренесат картината на ръце през Алпите, за да избегнат рисковете от транспорт с каруца. Творбата е оцеляла сред шведски плячкове, манастирски убежища и нацистки бомбардировки, но всяко от тези премествания е оставило белези върху чувствителната дървена основа.
Най-големият удар обаче идва не от войните, а от „добрите намерения“ на по-късните реставратори. През XIX век Йохан Грьотш буквално затрива части от оригинала, опитвайки се да го „поправи“. В този процес е изгубен един от най-впечатляващите детайли на Дюрер – малката муха, кацнала върху коляното на Мадоната, която е била символ на неговия невероятен илюзионизъм.
Сега, с помощта на 3D модели и неинвазивни технологии, консерваторите се подготвят за финалната битка с времето. Планът е да се отстранят пожълтелите лакове и фалшивите поправки, за да се разкрие автентичното сияние на венецианския син. Когато картината се завърне в двореца „Щернберг“ през 2031 г., тя може би няма да е идеално гладка, но ще разказва истинската история на Дюрер.