Българските работници може да се сблъскат с неочакван застой в доходите си поради промени в начина, по който се определя минималната работна заплата. Основният риск идва от отмяната на досегашната формула, която е предвиждала сума от 690 евро, без да бъде въведена ясна и прозрачна алтернатива.
В момента Кодексът на труда предлага само общи критерии, докато реалните стойности ще зависят от бъдещи правителствени наредби. Прогнозите са обезпокоителни – в най-добрия случай заплатата може да достигне 670 евро, но съществува и риск тя да остане на сегашните 620 евро, което е недопустимо на фона на растящата инфлация.
Проблемите не спират до заплатите. Предложението за облагане на хранителните ваучери с данъци се разглежда като ход, който на практика обезсмисля тази социална придобивка. Ако тези средства бъдат облагани, по-логичният и прозрачен подход би бил те да се интегрират директно в трудовото възнаграждение на служителя.
По отношение на енергийните разходи, мерките за облекчаване на цените на горивата се считат за недостатъчни. Премахването на акциза върху пропан-бутана е стъпка, която не решава основния проблем – високите цени на бензина и дизела, които тежат най-много на семействата.
Като по-ефективна алтернатива се посочва моделът за директна отстъпка от 25 стотинки на литър, прилаган преди две години, или подобни практики в Германия. Ограничената помощ от 50 евро, насочена само към социално слабите, вероятно няма да бъде достатъчна, за да компенсира разходите на средностатистическия гражданин.
В крайна сметка, високите цени на електроенергията и горивата създават опасен цикъл. Те не само ограничават възможностите на бизнеса да повишава заплатите, но и принуждават търговците да вдигат цените на стоките, което допълнително разяжда покупателната способност на хората.