Намеренията за въвеждане на извънреден налог върху печалбите на банковия сектор в България предизвикаха остра реакция от страна на управителя на Българската народна банка, Димитър Радев. В официална позиция финансовият регулатор предупреждава, че зад привидно лесното напълване на хазната се крият сериозни макроикономически рискове, които могат да ударят директно по джоба на гражданите и бизнеса.
Основният аргумент на централната банка е, че банковите печалби не са просто излишни пари, а ключов ресурс за капитализация. Именно тези натрупани резерви позволяват на финансовите институции да поемат рискове и да поддържат кредитирането дори в трудни времена, каквито видяхме по време на пандемията. Ако този ресурс бъде иззет чрез данъци, способността на банките да реагират при бъдещи кризи значително ще отслабне.
Експертите от БНБ обръщат внимание и на подвеждащия характер на термина „свръхпечалба“ за периода 2020-2025 г. Те напомнят, че тези години бяха белязани от изключителна волатилност – от рекордно ниски лихви и икономически шокове до инфлационен натиск. Ръстът в номиналните печалби често е директно свързан с по-големия капитал и по-високия риск, които банките управляват днес, а не с някаква „незаслужена“ рента.
Най-големият риск обаче е прехвърлянето на данъчната тежест към крайните потребители. Макар законът да налага данъка върху банките, икономическата логика сочи, че те могат да компенсират загубите си чрез повишаване на лихвите по кредитите или затягане на условията за финансиране. Това би направило инвестициите за бизнеса по-скъпи, а достъпът до заеми за домакинствата – по-труден.
Не на последно място, Радев предупреждава за ефекта върху държавния дълг. Тъй като банките са основни купувачи на държавни ценни книжа, всяко ограничаване на техния ресурс може да принуди държавата да плаща по-високи лихви при теглене на нови заеми. Така еднократният приход от новия данък може да бъде неутрализиран от дългосрочното оскъпяване на държавното финансиране.
В крайна сметка, от БНБ призовават за задълбочен анализ, който да излезе от рамките на счетоводната логика. Според регулатора, преди да се вземе финално решение, трябва да се изчисли каква ще бъде цената за икономическия растеж и дали приходът в бюджета няма да се окаже „куха победа“ за сметка на финансовата стабилност на страната.