В навечерието на новия бюджет за 2027 г., България изглежда се намира пред сериозна икономическа дилема. Предложенията за данъчни промени, лансирани от управляващите, предизвикаха остра критика от страна на бившия вицепремиер и икономически министър Николай Василев. Според него, вместо дългоочаквани реформи, страната е изправена пред увеличаване на данъците – ход, който той категоризира като проява на „мързел и некадърност“ от страна на администрацията.
Василев не пести думи, описвайки управляващата партия като „Геометрично Прогресивна България“, намеквайки за непрекъснатото увеличаване на държавния дълг, дефицитите и бюджетните разходи. Особено тревожен е фактът, че това се случва след многократни обещания за запазване на данъчната стабилност. Тази промяна в курса се тълкува като ясен завой наляво, въвеждайки едни от най-левите мерки, виждани от десетилетия насам.
Риториката за „икономическа справедливост“ и данъци върху „свръхпечалбите“, макар и привлекателна за някои, е разкритикувана като популистка и деструктивна. Икономистът подчертава, че в една отворена пазарна икономика понятия като „нормална“ или „справедлива“ печалба са чужди на принципите на свободата на бизнеса. Той предупреждава, че подобни политики могат да доведат до изгонване на чуждестранния бизнес и обедняване на нацията, давайки за пример икономическия колапс във Венецуела.
Истинските причини за данъчните увеличения, според анализа, не са благородни социални цели, а по-скоро идеологически пристрастия и управленска немощ. От една страна, Василев вижда в действията на управляващите левичарски и популистки подход, който цели да „одруса“ бизнеса с по-високи налози. От друга страна, той посочва дългогодишната липса на воля и капацитет във финансовото министерство да овладее и намали държавните разходи, които трябва да бъдат съкратени със сериозни средства чрез реформи и орязване на администрацията.
Особено обезпокоително е въвеждането на нови данъчни ставки, което Василев определя като „данъчен хаос“, застрашаващ простата и елегантна българска данъчна система. Въпреки че има някои положителни предложения, като актуализацията на данъчните оценки на имотите (които не са променяни от 20 години) и увеличаването на прага за задължителна регистрация по ДДС, цялостната картина рисува тревожен сценарий. Рискът от бъдещи увеличения на данъците за физическите лица също остава на дневен ред, което може да засегне пряко всеки гражданин.
В крайна сметка, посланието е ясно: България стои пред избор между продължаване на модела на „прахосване“ и данъчни експерименти, или поемане по пътя на реални реформи, които да гарантират икономически растеж и благосъстояние. Предизвикателството пред управляващите е огромно – да докажат, че могат да управляват ефективно, без да посягат на джоба на гражданите и бизнеса.