След повече от десетилетие на тайни дипломатически преговори между София и Атина, двете страни постигнаха забележително споразумение за културен размен. В центъра на този договор стои връщането в България на мощите на династията на цар Самуил, което ще позволи тяхното вечно съхранение и поклонение в София.
Цената за това историческо събитие е реципрочното връщане на ценни православни артефакти към Гърция. Става въпрос за предмети с огромно религиозно и материално значение, изнесени преди малко повече от сто години от българските научно-военни мисии на Богдан Филов и професор Йордан Иванов по време на Първата световна война.
Списъкът с ценностите от манастира „Света Богородица Икосифиниса“ (Кушнишкия манастир) край Драма е впечатляващ. Той включва над 900 реликви, сред които 430 византийски кодекса и пергаментови ръкописи от XI до XIV век, както и близо 470 раннопечатни християнски книги. Към тях се добавят златна и сребърна богослужебна уредба, потири, дискоси, кръстове и евангелия, обковани с благородни метали.
От обителта „Свети Йоан Предтеча“ край Серес ще бъдат върнати десетки ръкописни книги и икони с византийска живопис. Особена стойност имат оригиналните хрисовули от XIV век, подписани от сръбски крале и византийски императори, които определят статута на манастира, както и уникални одежди, везани със златни нишки.
През изминалото столетие тези съкровища са били разпределени между няколко водещи български институции. Те са били съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Националния исторически музей и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет.
Процесът на връщане обаче няма да бъде еднократен акт. Съгласно правната рамка за реципрочно съхранение, съвместни българо-гръцки експертни комисии ще определят кои конкретни предмети и ръкописи ще бъдат отдавани за дългосрочни изследвания и изложения в Гърция.