България се намира в критичен момент с оглед на своите финансови ангажименти към Европейския съюз. Основната цел на правителството е до 2027 г. бюджетният дефицит да бъде свален под прага от 3% от БВП, което е задължително условие за излизане от процедурата при прекомерен дефицит. Тази амбициозна задача изисква сериозно фискално свиване и внимателно планиране на разходите и приходите.
Вместо да натоварва обикновените граждани и домакинствата с нови данъци, кабинетът залага на облагането на сектори, които са постигнали огромни свръхпечалби през последните години. Според вицепремиера Атанас Пеканов, тези бизнеси, които са в защитени позиции и изнасят значителна част от печалбите си, трябва да поемат по-голяма част от тежестта при затварянето на бюджетната дупка.
Текущата икономическа ситуация всъщност помага за постигането на тези цели. По-високият от очакваното икономически растеж и инфлацията са довели до увеличение на номиналните приходи в държавната хазна. Това създава по-добра стартова позиция за края на 2026 г., което от своя страна ще намали размера на необходимите корекции в бюджета за следващата година.
По отношение на социалните мерки, правителството отказва масови субсидии или въвеждането на тавани за цените на горивата, за да не стимулира излишно потреблението. Вместо това, стратегията е насочена към строго таргетирани помощи за конкретни групи хора, които могат да бъдат разширени само при допълнителен скок на цените.
Финалният елемент от финансовия пъзел е Плана за възстановяване и устойчивост. България вече е подала искане за последното плащане и очаква одобрение от Европейската комисия. Очаква се по-голямата част от тези средства да постъпят в бюджета, като евентуалните загуби от неизпълнени детайли се прогнозират като минимални.