Администрацията във Вашингтон удължи срока на действие на лицензите, позволяващи на структурите на „Лукойл“ в България да продължат своята дейност. Решението, оповестено от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към американското финансово министерство, дава зелена светлина на рафинерията в Бургас и прилежащата ѝ инфраструктура да оперират до 24 април 2027 г.
Новата регулация, известна като общ лиценз № 130B, заменя досегашния режим и обхваща критични звена от веригата на руския петролен гигант у нас. Това включва не само производствените мощности на „Лукойл Нефтохим Бургас“, но и търговската мрежа от бензиностанции, както и специализираните компании за зареждане на самолети и кораби. Паралелно с това, лиценз № 128D осигурява правна рамка за поддръжка и трансакции на бензиностанциите на компанията извън територията на Руската федерация.
Въпреки че това удължаване на практика предотвратява внезапен срив в снабдяването с горива, то далеч не означава премахване на санкционния натиск. Всяко действие, което излиза извън стриктно дефинираните от САЩ параметри, остава под строга забрана. Вашингтон остава категоричен, че преводите към сметки или лица на руска територия не са разрешени, запазвайки тежестта на ограниченията, наложени още през 2025 година.
Дългосрочната съдба на тези активи остава неясна, тъй като опитите за тяхната продажба претърпяха поредица от неуспехи. Провалените преговори с „Карлайл Груп“ и предишните планове за сделка с „Гънвър Груп“ (сега преименувана на „Сенталион Груп“) подчертават колко сложен е процесът по отделяне на международния бизнес на „Лукойл“ от руския му собственик. В момента пазарът следи слуховете за евентуално участие на инвеститори от Близкия изток и фигури от обкръжението на американския бизнес елит, но окончателен договор все още липсва.
За България казусът е сложна смесица от енергийна сигурност и правна несигурност. След като държавата се опита да наложи особен надзор върху рафинерията, „Литаско“ отговори с предупреждения за арбитражни дела. Така, докато новата отсрочка осигурява спокойствие за следващите три години, въпросът за окончателната собственост и бъдещето на петролния сектор в страната остава отворен и зависим от динамичните геополитически игри между Изтока и Запада.