Вълна от безредици и вандализъм заля Франция, превръщайки мирните протести срещу растящите разходи за живот в сцена на хаос и разрушение. Градове като Марсилия, Лион, Бордо и Париж станаха свидетели на ескалация, при която десетки магазини бяха разграбени, а държавни институции – атакувани, отразявайки дълбокото обществено недоволство.
Сърцето на Марсилия беше разтърсено от погроми, където улиците между префектурата и Старото пристанище се превърнаха в арена на мародерство. Витрини бяха разбити, а магазини от различни търговски вериги – опустошени. Нещо повече, група протестиращи за кратко нахлуха в сградата на кметството, нанасяйки щети на мебели и дори на бюст на националния символ Мариана, преди полицията да ги изведе.
Кметът на Марсилия, Беноа Паян, изрази възмущението си от случилото се, определяйки действията като „неприемливи“. Той подчерта, че въпреки ограничените щети в кметството, подобно поведение е злоупотреба с правото на протест и води до ненужно разрушение.
Ситуацията в Лион не беше по-добра. Около 20 магазина в централната част на града, включително по оживената улица „Президент Едуар Ерио“ и около площадите Белкур и Антонен Понсе, бяха разграбени и повредени. Туристическият офис на площад Белкур стана жертва на подпалване, а полицията се наложи да използва сълзотворен газ, за да разпръсне тълпите, които разбиваха витрини и влизаха в търговски обекти. Властите съобщиха за около 20 000 участници в шествието, мнозина от които очевидно са преминали границата на мирния протест.
В Бордо, центърът на безредиците се измести към символична цел – резиденцията на префекта на департамент Жиронда, Софи Брока, разположена в историческата сграда „Отел дьо Несмон“. Мястото беше опустошено от лица, проникнали вътре, което предизвика изпращането на RAID – специализираното звено на френската полиция за операции при висок риск. Сблъсъците продължиха, като бронирани автомобили „Сентор“ на жандармерията бяха разположени в района на кметството, а магазини като „Декатлон“, „Епъл Стор“ и „Карфур Експрес“ по търговската улица „Сент-Катрин“ бяха атакувани.
И в столицата Париж не липсваха сцени на насилие. Полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия срещу маскирани групи, хвърлящи пиротехника и павета по служителите на реда. Автомобили бяха подпалени, а магазини – разграбени в различни части на града. До обяд в цялата страна бяха извършени 166 ареста, което е показател за мащаба на безредиците.
Тези протести са израз на натрупано недоволство, съчетаващо тревогата от поскъпването на горивата и разходите за живот с исканията на гимназисти и студенти за по-добри условия в образователната система. Синдикатът CGT също призовава за по-високи доходи и пенсии, по-ниски цени и защита на обществените услуги, обединявайки различни социални групи под знака на промяната. Френската република е изправена пред сериозно предизвикателство, тъй като гневът на улицата продължава да бушува, оставяйки след себе си разрушения и въпроси за бъдещето.
