Черно море се превърна в гробница за десетки моряци след серия от опустошителни атаки срещу търговски кораби в българската икономическа зона. Докато официалните спасителни мисии са прекратени, семействата на изчезналите продължават да живеят в агония, търсейки истината за съдбата на своите близки.
Ашраф Мамдух, старши помощник-капитан на HS Dignity, е един от петимата оцелели, извадени от водите след фаталното нападение. Той описва преживяното като кошмар в реално време. Докато корабът е пътувал към румънското пристанище Браила за товар, внезапна експлозия разтърсва мостика в ранните часове на денонощието. Мамдух, който е бил на вахта, незабавно подава сигнал за бедствие, преди екипажът да се насочи към машинното отделение – единственото място, което са смятали за защитено.
Ситуацията ескалира мигновено. След първоначалния удар, последван от втори директно в машинното отделение, корабът започва да потъва за по-малко от две минути. „Водата беше ледена, а вълните – огромни. Корабът просто повличаше хората със себе си в бездната“, спомня си той. Оцелелите са спасени благодарение на търговския кораб „Азов Конкорд“, който ги транспортира до Варна.
Сред липсващите е 18-годишният Хамза Слейман, за когото това е било първо плаване. Родителите му, Басем и Лина, са умолявали собственика на кораба да не го изпраща в опасната зона, но плавателният съд е продължил курса си през Черно море, вместо да спре в Турция, както е било обещано. Днес майката на Хамза все още се надява на чудо, отказвайки да приеме мисълта, че синът ѝ е изчезнал завинаги.
Подобна е болката и на Шайма, съпругата на Махмут Абделати – трети механик на „Алфа Ватан“, който потъва само за три минути по време на атака на 70 мили от Бяла. Бременната жена, която отглежда две деца, отправя отчаяни въпроси към властите: „Защо никой не го издирва? Ако не е сред живите, имаме нужда поне от тялото му. Всеки изминал ден е непоносим.“