Сцената е почти сюрреалистична: бронзовият образ на един от най-влиятелните писатели на XX век е вдигнат с кран и натоварен на камион, сякаш е просто излишен строителен материал. Така приключи историята на паметника на Александър Солженицин в центъра на Владивосток, разположен по Корабелната крайбрежна улица. Кадри от операцията, разпространени в Телеграм, белязват края на един символ, който за многото бе знак за свобода, а за другите – за предателство.
Официалният повод за демонтажа е облечен в дрехите на „историческата коректност“. Общинските власти, под натиска на ръководството на Тихоокеанския флот, посочиха един любопитен детайл: скулптурата изобразява писателя, сякаш току-що е слязъл от кораб. В действителност обаче, когато Солженицин се завръща в Русия от изгнание през 1994 г., той пристига във Владивосток със самолет. Тази техническа неточност се оказа удобен аргумент за премахването на обекта, който не е защитен като културно наследство.
Но зад „грешния транспорт“ стои много по-дълбок идеологически конфликт. Военните ветерани и флотското ръководство смятат, че присъствието на Нобеловия лауреат, известен с безпощадното си разобличаване на сталинските репресии, не се вписва в духа на военните мемориали по крайбрежната улица. Това е сблъсък между две версии на историята – едната, която възславя военната слава, и другата, която напомня за ужасите на ГУЛАГ.
Монументът, висок около два метра и половина, беше открит на 5 септември 2015 г. по инициатива на тогавашния кмет Игор Пушкарьов. Създаден от скулптора Пьотър Чегодаев с частни средства от пристанищен бизнес, той бе посрещнат с присъствието на Ермолай Солженицин, син на писателя. Въпреки това, мирът около паметника беше краткотраен. Още в началото сталинистки активисти като Максим Шинкаренко атакуваха монумента, дори окачвайки върху него табела с надпис „Юда“, обвинявайки Солженицин в предателство към съветското минало.
През годините опитите за премахване на скулптурата бяха многократни. Докато през 2021 г. администрацията отказва исканията на Шинкаренко, а през 2023 г. съдът отхвърля искането на гражданина Андрей Гук за обявяване на поставянето за незаконно, в крайна сметка политическата воля на военните се оказа по-силна от съдебните решения. Кметството на града прие настоятелствата на Тихоокеанския флот без колебание.
Случаят във Владивосток е огледало на по-широкия процес в съвременна Русия – борба за историческата памет. Солженицин, чийто „Архипелаг ГУЛАГ“ промени света, остава фигура, която днес е твърде неудобна за тези, които се стремят да възстановят митовете за съветското величие. С демонтирането на този паметник се затваря още един прозорец към критичното осмисляне на миналото.