След седмици на интензивно обществено напрежение и бурни размирици, политическата карта на Франция претърпява сериозна трансформация. Последните данни от социологическите проучвания сочат, че избирателите масово се обръщат към по-радикални политически фигури, търсейки алтернатива на сегашното статукво. В центъра на това разместване на пластовете стои лидерката на крайната десница Марин Льо Пен, чиято популярност бележи значителен ръст.
Според изследване, проведено от авторитетните институти ИФОП и „Фидюсиал“, Льо Пен в момента се радва на подкрепа от 38%. Този резултат я поставя в изключително изгодна позиция за предстоящата президентска надпревара догодина. Социолозите анализират, че ескалацията на насилието по френските улици е подействала като катализатор за нейния възход, тъй като голяма част от обществото припознава в нейната платформа обещание за ред и сигурност.
Интересен обрат се наблюдава и при потенциалния балотаж. Проучването прогнозира, че основният опонент на Льо Пен във втория тур може да бъде Жан-Люк Меланшон, лидер на радикалната левица. Със своите 20% подкрепа той успява да консолидира левия вот, което очертава сценарий на сблъсък между двата политически полюса. Това разделение оставя малко пространство за умерените кандидати, които традиционно доминираха френската политика през последните десетилетия.
Голямата изненада в тези данни е съдбата на центристите. Бившият премиер Едуар Филип, който се смяташе за силен претендент от дясноцентристкия спектър, изглежда губи инерция. Според всички разгледани сценарии, Филип не би успял да се класира за решаващия балотаж през май. Това е ясен сигнал, че френските гласоподаватели се отдалечават от политическото наследство на Еманюел Макрон и търсят по-категорични решения.
Данните, публикувани първоначално във вестник „Фигаро“ и разпространени от телевизия Ел Се И и „Сюд Радио“, показват една дълбоко разделена нация. Докато страната все още се възстановява от материалните и емоционалните щети на протестите, политическият дебат се изостря. Предстоящата година ще бъде критична за това дали Франция ще избере пътя на национализма, или ще намери нов начин да стабилизира своя републикански модел.