Отвътре, зад затворните стени, Благой Чакъров, едно от най-разпознаваемите имена в криминалния свят на прехода, споделя своите размисли за епоха, в която границата между властта и престъпността е била почти невидима. В разговор за миналото, той разкрива механизмите, по които са функционирали влиятелните фигури в подземния свят и как политическите протекции са били основен инструмент за оцеляване и доминация.
Една от централните фигури в разказите му е Иво Карамански. Чакъров го описва като мощен човек с огромно влияние, чиято сила е идвала не толкова от криминалните дейности, колкото от силната му политическа опора. Любопитно е, че връзката им е започнала от спорта – кану-каякът ги е сближил още в младостта. Спомените на Чакъра рисуват картина на човек, който е управлявал „далавери“, но е избягвал наркотрафика и е предупреждавал близките си да стоят далеч от структурите на ВИС, определяйки ги като опасни.
По погледа на Чакъров, организираната престъпност и държавната власт не просто са съществували паралелно, а са вървели „ръка за ръка“. Той изказва тезата, че много от неразкритите убийства на големи босове всъщност са били дело на държавната машина, която е елиминирала ключови фигури, за да заличи следи или да пренареди влиянието си.
Точно в този контекст той поставя и хипотезата за смъртта на Алексей Петров. Според Чакъров, най-вероятният сценарий е убийството му да е било организирано от специалните служби, тъй като те са разполагали с точна информация за местонахождението му. Макар тези твърдения да остават в сферата на личното мнение, те подчертават дълбокото недоверие към официалните разследвания на знаковите престъпления.
Смъртта на Георги Илиев е посочена като ключов момент, който променя изцяло динамиката на българския ъндърграунд. За самия Чакъров оцеляването в този брутален период е било въпрос на ирония на съдбата. Той смята, че дългата си 20-годишна присъда и фактът, че не е бил прекалено алчен в криминалните си начинания, са го предпазили от съдбата на много от неговите съвременници.
В заключение, бившият бандит подчертава, че макар да е използвал сплашвания, той никога не е поръчвал убийства, което според него е било един от факторите, помогнали му да остане жив в свят, където предателството и разправа са били ежедневие.