Инцидентът с журналистката Соня Колтуклиева, която бе повалена на земята от служител на Националната служба за охрана (НСО) по време на опит за интервю с председателя на Народното събрание Михаела Доцова, разпали сериозен дебат. Докато тече разследване от Военната прокуратура, случаят поставя на фокус въпроса: докъде се простира силата на охранителите и къде започва насилието над представителите на медиите?
Подобни сблъсъци не са прецедент в глобален мащаб. Историята помни редица примери, при които телохранители на държавни глави са прилагали груба сила срещу репортери. През 2016 г. в САЩ фотограф на „Тайм“ бе брутално повален на земята от агент на Сикрет сървис по време на митинг на Доналд Тръмп. Подобни сцени се разиграха и при визити на Реджеп Тайип Ердоган във Вашингтон, където охраната му влезе в директен конфликт с журналисти, и при срещата на Г-20 в Рим, където бразилски гардове използваха юмруци срещу медийни представители.
Най-крайният пример идва от Сиера Леоне през 2019 г., където репортерката Франсис Бърнард бе извлечена насила от помещение и хвърлена по стълби, което доведе до сериозни гръбначни увреждания. Тези случаи показват, че напрежението между охраната на властта и медиите е глобален феномен, но разликата в демократичните общества се крие в последващата реакция и търсенето на отговорност.
Българското законодателство е категорично по отношение на правомощията на НСО. Член 34 от съответния закон позволява използването на физическа сила само при „абсолютна необходимост“. Това означава, че служителите са длъжни да преценят дали рискът за охраняваното лице оправдава нараняването на гражданин. Законът изисква предупреждение и предприемане на мерки за опазване на живота и здравето, дори когато поведението на журналиста се счита за неправомерно.
Критичен момент в случая с Колтуклиева е не само самото изблъскване, довело до фрактура на рамото и сътресение, но и липсата на последваща помощ. На разпространените кадри се вижда как автомобилът напуска мястото, оставяйки пострадалата журналистка на тротоара без опит за съдействие от страна на гардовете или екипа на политика.
Настоящото досъдебно производство трябва да отговори на няколко ключови въпроса: имало ли е реална заплаха за сигурността на Михаела Доцова, отправено ли е законово разпореждане и били ли са пропорционални действията на охранителя. Ако бъде доказана вина, служителят може да бъде подведен под отговорност по Наказателния кодекс, което би било тест за интегритета на българските институции в защита на свободата на словото.