България е на прага на значителни данъчни промени, които ще прекроят финансовия пейзаж за домакинствата и бизнеса през 2027 г. След одобрението на Тристранния съвет, правителственият пакет от мерки обещава както дългоочаквани облекчения, така и нови предизвикателства. Общият стремеж е към събиране на допълнителни 1.4 милиарда евро приходи, но пътят към тази цел е осеян с компромиси и остри дебати. Нека видим какво точно ни очаква.
Един от най-силните социални акценти е върху семействата с деца. Данъчните облекчения се увеличават съществено – до 5000 евро за едно дете, до 8000 евро за две и до 11 000 евро за три и повече деца. За родители на дете с увреждане сумата достига 10 000 евро. Важно е да се уточни, че тези суми представляват намаление на годишната данъчна основа, а не директни парични преводи. Реалният ефект е до 500 евро, 800 евро или 1100 евро от спестен данък върху доходите.
Към това се прибавя и нова преференция за „детско развитие“, позволяваща приспадане на доказани разходи за образование, спорт и възпитание до 18 години. Максималните суми са 2000 евро за едно, 4000 евро за две и 6000 евро за три и повече деца, което води до реален данъчен ефект от съответно до 200, 400 или 600 евро. За да се възползвате от тези облекчения, ще трябва да пазите всички касови бележки и фактури за направените разходи.
Добри новини има и за микро- и малкия бизнес. Прагът за задължителна регистрация по ДДС ще бъде увеличен поетапно до 75 000 евро, което ще облекчи административната тежест за хиляди предприемачи. В същото време обаче държавата затяга контрола – предстои въвеждането на задължително електронно фактуриране за местните доставки, което цели да намали укриването на обороти и ДДС измамите.
Не всички се радват на промените. Най-остър е спорът около 33-процентния данък върху „свръхпечалбата“ на банки, застрахователи, големи търговци на храни, телекоми, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Предвиден само за 2027 г., този налог ще се начислява върху печалби, надхвърлящи 120% от средната за периода 2020-2025 г. Работодателските организации категорично се противопоставят, опасявайки се от проинфлационен ефект и несправедливо натоварване на бизнеса.
Данъчен удар ще има и за собствениците на мощни автомобили. Предлага се акциз за коли над 250 киловата. За нови автомобили ставката е 10 000 евро плюс 10 евро за всеки киловат над прага, а за употребявани – 5000 евро плюс 8 евро на киловат. Хибридите ще се облагат според мощността на двигателя с вътрешно горене, докато електромобилите остават необлагаеми. Така луксозният автомобил ще стане още по-скъпо удоволствие.
Промени се задават и при данъчните оценки на имотите, които ще бъдат удвоени поетапно до 2029 г., макар и без да повлияят на такса битови отпадъци там, където тя се определя от оценката. Таванът на електронните ваучери за храна също се увеличава от 102 на 200 евро месечно, но с въвеждането на 7% окончателен данък, реално работникът ще получава до 186 евро. Годишната квота за ваучери скача от 818 млн. на 1.5 млрд. евро.
Минималната работна заплата също е част от пакета, като от 1 януари 2027 г. се предлага тя да стане 660 евро, което е увеличение с 39.80 евро спрямо сегашните 620.20 евро. Тази промяна ще засегне близо половин милион работещи, но синдикатите вече изразиха недоволство, че България остава в дъното на европейските класации по този показател.
Хазартният сектор също не е подминат, като предстоят по-високи вноски за социално отговорно поведение, нови правила за наземните казина и игрални зали, както и по-строг електронен контрол с директна връзка до НАП. Освен това, държавата актуализира и глобите и имуществените санкции в данъчните закони и Закона за хазарта, които не са променяни от 2006 г. и вече не служат като възпираща мярка.
Предложеният данъчен пакет за 2027 г. предвещава значително пренаписване на правилата, което ще се усети както в семейния бюджет, така и в бизнес средата. След обсъжданията в Тристранния съвет, законопроектите предстои да преминат през Министерския съвет и Народното събрание, където окончателният им вид ще бъде оформен. Едно е сигурно – 2027 г. ще донесе осезаеми промени за всеки в България.
Данъчен удар ще има и за собствениците на мощни автомобили. Предлага се акциз за коли над 250 киловата. За нови автомобили ставката е 10 000 евро плюс 10 евро за всеки киловат над прага, а за употребявани – 5000 евро плюс 8 евро на киловат. Хибридите ще се облагат според мощността на двигателя с вътрешно горене, докато електромобилите остават необлагаеми. Така луксозният автомобил ще стане още по-скъпо удоволствие.
Промени се задават и при данъчните оценки на имотите, които ще бъдат удвоени поетапно до 2029 г., макар и без да повлияят на такса битови отпадъци там, където тя се определя от оценката. Таванът на електронните ваучери за храна също се увеличава от 102 на 200 евро месечно, но с въвеждането на 7% окончателен данък, реално работникът ще получава до 186 евро. Годишната квота за ваучери скача от 818 млн. на 1.5 млрд. евро.
Минималната работна заплата също е част от пакета, като от 1 януари 2027 г. се предлага тя да стане 660 евро, което е увеличение с 39.80 евро спрямо сегашните 620.20 евро. Тази промяна ще засегне близо половин милион работещи, но синдикатите вече изразиха недоволство, че България остава в дъното на европейските класации по този показател.
Хазартният сектор също не е подминат, като предстоят по-високи вноски за социално отговорно поведение, нови правила за наземните казина и игрални зали, както и по-строг електронен контрол с директна връзка до НАП. Освен това, държавата актуализира и глобите и имуществените санкции в данъчните закони и Закона за хазарта, които не са променяни от 2006 г. и вече не служат като възпираща мярка.
Предложеният данъчен пакет за 2027 г. предвещава значително пренаписване на правилата, което ще се усети както в семейния бюджет, така и в бизнес средата. След обсъжданията в Тристранния съвет, законопроектите предстои да преминат през Министерския съвет и Народното събрание, където окончателният им вид ще бъде оформен. Едно е сигурно – 2027 г. ще донесе осезаеми промени за всеки в България.