След дълъг период на стагнация, Централната банка на Турция най-накрая направи първата стъпка към облекчаване на паричната политика, понижавайки основния лихвен процент до 36%. Тази промяна се отрази и в конкретните ставки по овърнайт кредитите, които паднаха до 39%, както и в тези по депозитите, които вече са на ниво 34,5%. Решението не изненада пазарите, тъй като потискането на лихвите беше очаквано от мнозинството икономисти.
Ситуацията с инфлацията в страната остава сложна. Макар през септември годишният темп да се свали под критичната граница от 30%, достигайки 29,7%, темповете на дезинфлация са по-бавни от планираните. Властите имат амбициозен план, който предвижда постепенно намаляване на инфлацията до 28,4% през 2026 г. и достигане на едноцифрени стойности до 2029 г., но пътят до там е осеян с препятствия.
Анализи на Комитета по паричната политика показват, че базисната инфлация започва да се забавя, а търсенето в икономиката отслабва. Това дава възможност за леко разхлабване на сдържаните мерки, въпреки че външните шокове все още влияят върху вътрешните цени.
Основният притеснител за финансовите регулатори остават геополитическите напрежения, които директно се отразяват върху цените на енергоносителите. Високите разходи за енергия могат лесно да подхранят инфлационните очаквания и да забавят икономическия възход на страната.
Политическият натиск също е фактор, особено пред предстоящия изборен период. Финансовият министър Мехмет Шимшек обаче е категоричен, че борбата с високите разходи за живот остава приоритет и правителството няма да се откаже от своята стратегия за дезинфлация, независимо от изборния календар.
Бъдещето на лихвените ставки остава неопределено и ще се преценява при всяко следващо заседание. Централната банка запазва гъвкавостта си, подчертавайки, че ако инфлационните перспективи се влошат значително, тя е готова отново да затегне паричната политика.