Случаят със служителя на НСО и Соня Колтуклиева повдига сериозни въпроси относно това дали законът се прилага обективно или се използва като средство за натиск. Задържането на охранителя се очертава не като необходима процесуална стъпка, а по-скоро като пресилена мярка, която надхвърля рамките на реалната нужда от разследването.
От правна гледна точка, задържането не бива да се превръща в автоматичен отговор при всяко подозрение за престъпление. То е допустимо единствено когато има реален риск от бягство или опити за попречаване на правосъдието. В конкретния случай, предвид трудовия статус на служителя, такава необходимост не е била налице, което е било потвърдено и от съда.
За да се установи истината, е важно да се разгледа цялостната картина – провокации, контекст на използване на сила и правомощия – вместо да се разчита единствено на публично разпространени видеозаписи. Само чрез обективни разпити и процесуални действия може да се определи дали е имало превишаване на властта или адекватно поведение.
Паралелно с това, се наблюдава тревожна тенденция на изпълнителната власт да поставя изисквания към съдебната система. Макар борбата с корупцията и престъпността да бъде на място, тя не трябва да се превръща в инструмент за политически диктат. Съдът трябва да остане независим и да не се подчинява на очакванията на политиците.
Фактът, че серия от гръмки арести се случват точно преди изборни процеси, допълнително засилва съмненията за мотивите зад тези действия. Правосъдието трябва да се води от буквата на закона и конкретните доказателства, а не от обществения резонанс или политическия календар.