Първият тур на президентските избори разкри не само победители и губещи, но и сложна картина на българския избирател. Агенция „Мяра“ се зае със задачата да разплете този пъзел, очертавайки ясните профили на подкрепилите двете кандидат-президентски двойки, които се изправиха една срещу друга на балотаж. Анализът им хвърля светлина върху демографските и социални характеристики на електората, показвайки дълбоки различия и изненадващи тенденции.
Един от най-отчетливите профили е този на поддръжниците на Андрей Гюров и Георги Кандев. Тези кандидати са успели да мобилизират предимно по-млади, високообразовани и икономически активни граждани. Техните гласоподаватели често обитават големите градски центрове, отличават се с по-висок социален статус и са пътешественици – характеристики, които очертават един модерен, либерален и градски електорат. Тази група е била силно мотивирана да излезе и да гласува.
В противоположност на това, базата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев изглежда далеч по-хомогенна. Тяхната подкрепа е разпределена равномерно както по възрастови групи, така и между различните населени места в страната. Това предполага по-широк, традиционен електорат, който не е толкова силно концентриран в определени социални или географски ниши, а по-скоро отразява средностатистическото разпределение на българското общество.
Изненадващ елемент от анализа е демобилизацията на традиционно силни политически сили. Електоратът на ГЕРБ, който на парламентарните избори през април наброяваше над 400 хиляди души, сега е сведен до едва около 120 хиляди гласували. Половината от тях са подкрепили Гюров, докато една пета са се насочили към Йотова. Подобна картина се наблюдава и при ДПС, където от 200 хиляди априлски гласове, едва 50 хиляди са се включили в президентския вот, като половината от тях са гласували за Йотова, а останалите са се разпръснали между други кандидати, включително Гюров. Тази пасивност на ключови електорални корпуси е сериозен сигнал за промени в политическия пейзаж.
Въпреки това, потенциал за мобилизация все още има. Над 300 хиляди души, които през април са гласували за ПП–ДБ, са участвали и в президентския вот, но Гюров е успял да привлече близо половин милион гласа, което говори за подкрепа, надхвърляща традиционните партийни граници. Агенция „Мяра“ акцентира и върху значителния резерв при „Прогресивна България“, където по-малко от една трета от априлските им избиратели (около 500 хиляди души) са се включили в първия тур. Това отваря врати за евентуален ръст на балотажа.
Интересни са и демографските данни. Жените са били мнозинство сред гласувалите – почти 56% срещу 44% мъже. Въпреки това, тази разлика не е повлияла съществено на разпределението на гласовете между двете водещи двойки, което показва, че полът не е бил определящ фактор за политическите предпочитания в този тур. Младите хора, макар и мобилизирани, са съставлявали едва 14% от всички гласували, с активност от около 22% в тяхната група, което подчертава общата демобилизация на обществото.
Най-ниска активност е регистрирана в райони със смесено население. Това се обяснява с липсата на кандидат-президентски двойки от политически сили, чиито избиратели обичайно се мобилизират чрез партийни структури. Тези партии са имали над 600 хиляди гласа на парламентарните избори през април, и тяхното отсъствие е оставило значителна празнина в избирателната активност. Всички тези данни на „Мяра“ са хипотези, базирани на екзитпол проучвания от първия тур, и предлагат ценен поглед към сложната динамика на българския електорат преди втория тур на 1 ноември.