Докато потребителите в България се чудят защо цените на основните хранителни продукти продължават да растат, на повърхността изплуваха абсурдни схеми, които натоварват всеки етап от доставката. Един от най-фрапантните примери е т.нар. „щайга-ударничка“ – обикновен пластмасов съд, който се превръща в машина за пари за големите търговски вериги за сметка на родните производители и крайните клиенти.
Схемата работи по прост, но изключително доходоносен начин. Производителите на плодове и зеленчуци са принудени да ползват определен вид щайги срещу депозит от 3,50 евро. Проблемът обаче не е в депозита, а в „наема“ – при всяко влизане на стока във веригата се заплаща допълнителна такса от около 1,20 евро с ДДС. Изчисленията показват, че за една година една такава щайга може да генерира до 365 евро приходи на собственика си, което е стократно повече от нейната реална себестойност. Този скрит разход неизбежно се калкулира в крайната цена, която плащаме на касата.
Анализите на контролните органи разкриват и друга тревожна тенденция – София вече е по-скъпа от Виена и Берлин по отношение на основните храни. Разликата между доставните и продажните цени у нас е в пъти по-голяма от тази в Германия, въпреки че големите вериги често са собственост на едни и същи компании. Когато 60-70% от пазара се държи от няколко големи играча, условията, които те диктуват на доставчиците, се превръщат в определящ фактор за инфлацията в потребителската кошница.
Освен чрез скрити такси, някои търговци прибягват и до откровено заблуждаващи практики. Вече са подписани наказателни постановления за над 110 000 евро заради нарушения като разминаване между цената на етикета и тази на касовия апарат. Често се срещат и „фантомни промоции“, при които рекламираните стоки свършват още в първите минути, служейки само за примамка на клиенти, които впоследствие купуват други, по-скъпи продукти.
Контролът върху качеството и безопасността също е под засилено наблюдение. Проверки в Пловдив разкриха кухня-майка, обслужваща голяма верига, където хигиената е била под всякаква критика, а произходът на продуктите – недоказуем. Подобни нарушения бяха открити и в обекти в София и Пазарджик, като бяха затворени „топли точки“ и бяха конфискувани месни продукти с изтекъл срок на годност. Липсата на проследимост е сериозен риск, тъй като потребителят няма как да знае какво точно попада в готовите ястия.
Спекулациите не подминават и пазара на хранителни добавки. Засилени са проверките срещу търговци, които приписват чудодейни лечебни свойства на билки и екстракти. Реклами, обещаващи излекуване от рак или автоимунни заболявания чрез обикновени добавки, таргетират най-вече възрастни и уязвими хора. Контролните органи предупреждават, че тези продукти не са лекарства и всяко подобно твърдение е тежка форма на заблуда.
В крайна сметка, пътят на храната от полето до трапезата е осеян с изкуствени бариери и такси, които оскъпяват живота ни. Докато институциите проверяват дали „наемът за щайги“ е нелоялна практика, потребителите трябва да бъдат изключително бдителни – да следят касовите си бележки, да не се доверяват на съмнителни реклами и да изискват прозрачност за качеството на това, което купуват.