Астрономическата общност е развълнувана от ново откритие, което може да разшири списъка на небесните тела в нашата Слънчева система. Обект, носещ временното работно заглавие ED138, беше засечен в далечните предели отвъд орбитата на Плутон. Този потенциален нов член на нашето „космическо семейство“ се намира на разстояние около 46 астрономически единици от Слънцето.
Според първоначалните изчисления, диаметърът на обекта варира между 600 и 1500 километра. Ако последващите проучвания потвърдят неговите характеристики, ED138 има сериозен шанс да бъде официално класифициран като шестата планета джудже, редом до познатите ни Плутон, Ерида, Хаумея, Макемаке и Церера.
Ключова роля в това откритие изигра съвременната обсерватория „Вера К. Рубин“, разположена високо в чилийските Анди. Благодарение на своята мощна цифрова камера, която сканира цялото небе на всеки три дни, учените успяват да уловят обекти, които доскоро оставаха скрити в тъмнината. Астрофизикът Матю Холман от Харвард е човекът, идентифицирал ED138, след като софтуер за обработка на данни филтрира милиарди движещи се обекти.
Въпреки вълнението, учените остават предпазливи. Холман подчертава, че на този етап ED138 е само кандидат. Предстоят месеци на детайлни изследвания, за да се определят точните физически параметри на тялото, преди Международният астрономически съюз да вземе решение за неговия статут. Макар и невидим с просто око, обектът е достатъчно ярък, за да бъде наблюдаван от напреднали любители астрономи, стига да разполагат с точните координати.
Историята на планетите джуджета е белязана от промените в дефинициите от 2006 година, когато Плутон загуби статута си на основна планета. В момента критериите изискват обектът не само да е сферичен, но и да е „разчистил“ орбитата си от други остатъчни тела. Тъй като ED138 се намира в далечните покрайнини, той все още не отговаря на този строг стандарт, което го поставя в категорията на джуджетата.
Ако бъде потвърден, предстои дълга процедура по официалното му именуване. Това е процес, който изисква време и спазване на определени протоколи, но самото откритие е поредното доказателство за това колко малко всъщност знаем за периферията на нашата собствена система.