Понякога краят идва тихо, без предупреждение, докато още се смееш в студиото и планираш следващата седмица. Новината за затварянето на телевизия 7/8 не е просто медийна вест – тя е лична драма за десетки професионалисти, които превърнаха ефира в свой втори дом. Репортерът Борислав Борисов сподели своята емоционална равносметка за седемте години, прекарани в екипа на Слави Трифонов, разкривайки една по-различна страна на историята, която често остава скрита от камерите и политическите заглавия.
Пътят на Борисов започва през 2019 година, когато ентусиазмът е в своя пик след напускането на големите национални медии. Под крилото на Иво Сиромахов и с доверието на самия Трифонов, той получава шанс, който други са му отказали. Това не е било просто работа за заплата, а сбъдната мечта, включваща авторски рубрики и дори дръзкия опит за собствено външно продуцентство. Въпреки финансовите трудности и денонощния труд, споменът за онази енергия и вяра в новото начало остава най-ценният капитал от времето, прекарано в сградата на телевизията.
В центъра на този разказ стои фигурата на Слави Трифонов – разгледана не като политически лидер, а като работодател и човек. Борисов подчертава уникалния факт, че основното ядро на екипа е останало сплотено над две десетилетия, което е истински феномен в динамичния и често неблагодарен свят на шоубизнеса. Зад кулисите се крият истории за реална човешка помощ, за подкрепа в най-тежките здравословни моменти и за социални жестове, които никога не са търсили светлината на прожекторите или евтини аплодисменти.
За съжаление, затварянето на медията провокира вълна от обществено злорадство, която може да бъде определена като една от най-тъжните ни национални черти. Радостта от чуждия провал и политическата омраза често заслепяват хората за факта, че зад един проект стоят съдбите на цели семейства, които утре ще се изправят пред неизвестното. Авторът не пести и критиката си към 7/8 – признанието, че политиката постепенно е изместила забавлението и е притъпила първоначалния блясък, е горчивата истина за несбъднатия потенциал на канала да бъде алтернатива на статуквото.
Независимо дали това е окончателният финал или просто пауза преди следващо превъплъщение, следата, оставена от този екип, няма да бъде изтрита лесно. За тези, които са били част от „магията“, остават приятелствата, смехът до сълзи в „Шоуто на сценаристите“ и уроците, които никой академичен учебник не може да преподаде. Историята на тази телевизия е разказ за голяма амбиция, за стратегически грешки, но най-вече за хора, които са вярвали, че могат да променят правилата на играта.