1 ноември е повече от просто дата в календара; това е символ на пробуждането на българското съзнание. Денят на народните будители ни напомня за силата на словото и знанието, които са били единственото оръжие срещу забравянето и робството през вековете.
В паметта ни остават имената на тези, които с търпение и смелост съхраниха духовните ни корени. От ранните просветители като Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак и св. Иван Рилски, през Неофит Бозвели и братята Миладинови, до великите поети и писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов, всеки от тях допринесе за моралния облик на нацията.
Но будителите не бяха само книжовници. Борците за свобода като Васил Левски, Христо Ботев и Георги Раковски разбраха, че истинското освобождение започва с просвещението и самосъзнанието на народа. Те превърнаха идеята за свобода в реална цел, съчетавайки интелектуалния разпит с революционен дух.
Традицията да се чества този празник започва в Пловдив през 1909 година, преди да се превърне в национално събитие. Официалното му утвърждаване идва през 1922 година благодарение на визията на Стоян Омарчевски, който вижда в образованието ключа към бъдещето на страната.
Омарчевски, в ролята си на министър на просвещението в правителството на Стамболийски, остави дълбок отпечатък върху образователната система. Той въведе безплатното седемгодишно основно образование и в рамките на само две години увеличи броя на училищата в страната от 561 на впечатляващите 1676.