Ниската избирателна активност не е просто статистически показател, а мощно послание на общественото недоволство. Според анализа на политолога Атанас Радев, фактът, че голяма част от гражданите остават вкъщи, представлява истински „шамар“ за управляващите и партиите в Народното събрание. Това е сериозно предупреждение за политическите сили, които трябва да се подготвят за подобни резултати и при предстоящите местни избори.
Проблемът с легитимността става централен въпрос, когато президентът бъде избран от сравнително малък брой хора. При ниска активност, подкрепата, която получава държавният глава, е значително по-ниска от мнозинството от нацията. В такава ситуация президентът е принуден да търси консенсус и диалог с различни политически сили, вместо да разполага с достатъчно рейтинг, за да заеме позицията на строг критик.
Настоящата политическа среда в страната страда от сериозен дефицит на дългосрочна визия. Докато президентската институция по определение трябва да се занимава със стратегическите цели за развитието на България в следващите десетилетия, реалността е, че почти всички политически играчи са потънали в битови спорове и ежедневни проблеми. Този фокус върху краткосрочното принизява институциите и ограничава възможностите им за реално разгърване.
В крайна сметка, поведението на избирателите е най-точният индикатор за нивото на доверие към държавните институции. Липсата на интерес към гласуването е ясен сигнал за провала на партиите в тяхната работа на терен и показва дълбока пропаст между политическия елит и реалните настроения в обществото.