В скорошен коментар, писателят Стефан Цанев прави остър паралел между настоящата политическа реалност в България и теориите на д-р Желю Желев за тоталитарната държава. Авторът изразява скептицизъм относно актуалните процеси, при които една политическа сила и един конкретен лидер успяват да концентрират цялата власт в страната.
Според Цанев, процесът на овладяване на институциите се движи с методична последователност. След като Народното събрание, изпълнителната власт и президентската институция вече са под единен контрол, фокусът се измества към последната преграда пред пълната концентрация на влияние – съдебната система.
Писателят обръща внимание на предстоящите назначения в ключови съдебни органи и прокуратурата, като изразява опасение, че те ще бъдат използвани за затвърждаване на статуквото. Той критикува и публичните изказвания на държавния глава, който според него демонстрира предпочитания към определен тип прокурорско поведение, което обслужва интересите на управлението.
Особено внимание е отделено на темата за медийната среда и свободата на словото. Цанев предупреждава за опасността от въвеждането на т.нар. „демократична цензура“, оправдана с борбата срещу дезинформацията и компроматите. Подобни заявки от страна на властта се интерпретират като директен натиск върху опозиционни гласове и алтернативни източници на информация.
В заключение, авторът иронично отбелязва, че стремежът към абсолютна власт наподобява модели на управление, които отдавна се считат за недемократични. С горчив хумор той поставя въпроса дали съвременните държавни лидери не започват да виждат в авторитарни фигури като Ким Чен Ун пример за подражание, вместо да се стремят към европейските демократични ценности.