Европейската енергетика се огъна още при първите признаци на лошо време.
Седмица 44 на 2026 г. (26.10-1.11) измина. В цяла Европа дойде малко по-лошо време. С оглед на настъпващата зима и нестихващите войни по света си струва да видим как се справи електроенергийната система. Ето някои основни факти:
1. Потреблението и производството на електроенергия на ниво ЕС не се изменя съществено (първите две графики; 2026/2025 г.).
2. Въпреки гигантските инвестиции в батерии и нов капацитет на инсталирани слънчеви и вятърни централи, делът на ВЕИ в производството спада от 49% на 40,9%. Изненадващо във влошеното време соларите дават повече, но вятърът направо се излага в сравнение с 2025 г. ВЕЦ също произвеждат по-малко. АЕЦ отчитат спад от 24,8% на 22,3%, който се дължи основно на Румъния и Унгария.
3. ТЕЦ на изкопаеми горива (газ, въглища, нефт) покриват разликата – делът им в производството скача от 26,2% на 36,9%. Особено забележителен е скокът в производството на лигнитни ТЕЦ – работещи само с местни горива – със 70% повече в сравнение с преди година. Единствената причина ръстът им да не е по-голям е, че много ТЕЦ междувременно са затворени, така че не могат да заработят, колкото и много да ни се иска в тази геополитическа обстановка.
4. Въпреки изключително високите цени на газа (надхърлиха 100 евро/MWh през седмицата), производството на ТЕЦ на природен газ в ЕС скача с 50% в сравнение с преди година и те общо осигуряват 20,7% от тока. Съответно отчитаме първата седмица с нетно теглене на газ от и без това относително празните хранилища (трета графика). Това е червена лампа.
5. Средните цени на пазара „Ден напред“ (графика 4 и 5) отразяват преди всичко фактите по точка 4 + цените на въглеродните квоти, които вече достигат 90 евро/тон СО2. Скоковете в отделните страни са различни, затова давам само три примера: а) Франция от 45 на 222 евро/MWh; б) Германия от 74 на 230 евро/MWh; България от 108 на 284 евро/MWh.
6. Поглед към графиката на вноса и износа (6-та) показва, че големите страни износители отново са Франция, Швеция и Норвегия, а големите вносители – Италия, Португалия и Германия.
На този фон новините за България са няколко:
1. Потреблението и производството ни растат значително (графики 7 и 8 ) – със 6,5%.
2. От значим износител през лятото се превръщаме в нетен вносител на електричество при първото лошо време за годината. Това е червена лампа.
3. Въпреки огромните инвестиции в солари и батерии, слънчевите централи доставят само 12,2% от цялото електричество при 22,4% преди година. Делът на АЕЦ (и тогава е работел само един блок) също спада от 30,3% на 23,5%.
4. Лигнитните ТЕЦ покриват разликата. Производството им скача с 86% на годишна база и през изминалата седмица те доставят 42,2% от електричеството на страната. Единствената причина да не работят повече е, че 1000 MW междувременно вече са извън системата. Държавната ТЕЦ Марица изток 2 работи на пълна мощност, но сама не може да запълни дупката.
Това е положението и то само ще се влошава с идването на студовете и включването на отоплението, което политиците на власт искат да електрифицират напълно.