Южният Кавказ е на прага на геополитическа трансформация, след като арменският премиер Никол Пашинян даде ясна заявка за бъдещето на своята страна. В скорошно интервю той очерта амбициозен график, според който Армения може официално да поиска членство в Европейския съюз още през 2027 или 2028 година. Този ход не е просто административна стъпка, а фундаментално преориентиране на държавата, която десетилетия наред беше тясно свързана с Москва.
Според Пашинян, изборът на Брюксел пред ръководения от Русия Евразийски икономически съюз е стратегическо решение за защита на демократичните ценности. Премиерът подчерта, че след революцията през 2018 г. демокрацията за арменския народ не е просто съвпадение, а съзнателен път. Целта е да се разбие митът, че страната няма алтернатива извън руската сфера на влияние, като се предложи нов хоризонт за развитие на гражданите.
Пътят към Европа обаче не минава без сериозни предизвикателства и заплахи. От Кремъл вече се чуват предупреждения за възможни икономически санкции и спиране на енергийните доставки. Пашинян обаче остава непоколебим, отхвърляйки сравненията с Украйна и настоявайки, че укрепването на националната независимост е легитимна цел, която никой не бива да ограничава. За него диверсификацията на политическите и икономическите връзки е единственият начин за постигане на истински суверенитет.
Докато правителството се подготвя за официалната молба, тече активен диалог с Европейската комисия за облекчаване на визовия режим. Очаква се този процес да приключи до 2029 г., което ще улесни значително движението на арменските граждани. В този контекст успехът на съседна Грузия по нейния европейски път служи като силен катализатор и вдъхновение за арменското общество.
Икономическата интеграция също е ключов елемент от стратегията на Ереван. Новите железопътни връзки през Грузия и Турция, като линията Ахалкалаки-Карс, вече отварят врати към европейските пазари. Плановете за разширяване на транспортните коридори през Азербайджан и Иран допълнително ще засилят ролята на Армения като важен логистичен възел, намалявайки зависимостта ѝ от досегашните монополни партньори.