Представете си свят, в който милиарди хора са обзети от глад и жажда, а погледите им са насочени към последните оазиси на благоденствие. Професор Михаил Константинов не просто предупреждава, а направо алармира: „Бог да пази Европа и България, ако изгладняла и жадна Африка тръгне насам.“ Това не е хипотетичен сценарий, а реалност, която може да се разгърне пред очите ни, предизвикана от свиването на търговията със зърно и торове, което неизбежно води до глобален глад.
Африканският континент, дом на милиард и половина души, чието население нараства с 40 милиона годишно, е на ръба. Сушите и войните са унищожили прехраната им, а водата е лукс, който мнозина не могат да си позволят. В този критичен момент, докато милиони страдат, лидерите на Европа, Украйна и Русия изглеждат погълнати от конфликти, вместо да търсят решения на задаващата се хуманитарна катастрофа. Професор Константинов е категоричен – фокусът е изцяло изместен от истинските, екзистенциални заплахи.
В България, на пръв поглед, имаме стабилност – президентство, изпълнителна и законодателна власт, съсредоточени в едни ръце. Но тази привидна стабилност е крехка. Икономическите трусове и обедняването вече започват да разклащат основите на властта. Предстоящите протести няма да са просто срещу бюджета, а ще са израз на дълбокото недоволство от обедняването, което засяга все повече български семейства.
Избирателната активност на последните президентски избори е ярък пример за народното разочарование. Скандално ниските нива, дори под „рекорда“ от 2007 г., са жълт картон, вдигнат от народа към политическата класа. Но професорът е категоричен, че това е само началото. Гладните бунтове, които той предрича, ще бъдат червеният картон, и те няма да се ограничат до „жълтите павета“ на столицата, а ще обхванат цялата страна.
След по-малко от година предстоят местни избори, които са от екзистенциално значение както за ГЕРБ, така и за „Продължаваме промяната“. В контекста на тези избори, професор Константинов прогнозира, че Андрей Гюров, с доброто си представяне на президентските избори, може да се кандидатира за кмет на София. Но тези местни предизвикателства се развиват на фона на ускоряващи се глобални процеси, които не предвещават нищо добро и чиито последици ще усетят всички.
Времето изтича, а предупрежденията са ясни. Въпросът е дали ще бъдат чути и предприети адекватни действия, преди бурята да ни застигне с пълна сила. България, както и целият свят, е на кръстопът, а изборът между конфликт и сътрудничество ще определи бъдещето ни.