Черното море отново разкри тайните си, но този път откритието е придружено от сериозен институционален конфликт. Шест изключително добре запазени антични съда — пет амфори и една кана — бяха извадени от дълбините пред бреговете на Балчик. Артефактите, които обхващат период от римската епоха през късната античност до Средновековието (X-XII век), са в забележително състояние, което ги прави безценни за науката.
Въпреки историческата стойност на находките, тяхното съдба стана предмет на разпит. Директорът на Историческия музей в Балчик, Радостина Енчева, изрази острото си недоволство от факта, че ценностите са предадени на Националния исторически музей в София. Според нея това е остарял подход от миналия век, а артефактите, открити в акваторията на древния Дионисополис, по право трябва да останат в своя роден град.
Случаят подчертава напрежението между централизираното управление на културното наследство и стремежа на регионалните музеи да пазят своята история. Енчева настоява за връщането на съдовете, подчертавайки, че местният музей е най-подходящото място за тяхното съхранение и излагане, за да бъдат свързани с контекста на мястото им на откриване.
Интересен е и начинът, по който съкровищата са достигнали повърхността. Макар официалните данни да са ограничени, се предполага, че те са били уловени случайно от рибарски мрежи при тралене на голяма дълбочина. Този факт обаче крие една тъжна истина за състоянието на подводната археология в страната.
Експертите предупреждават, че риболовните съоръжения са най-голямата заплаха за потъналите кораби и антични обекти. Статистиката е стряскаща — докато само 5% от артефактите се повреждат при самото потъване, над 60% от тях биват унищожени именно от тралене. Това прави случайните спасителни акции на ГДБОП и музейните специалисти още по-значими, но и подчертава спешната нужда от системно развитие на дълбоководните изследвания в България.