Представете си картина, която изчезва в хаоса на Втората световна война. През 1940 г., когато нацистите нахлуват в Орлеан, Музеят на изящните изкуства е разграбен, а стотици произведения се разпръскват из целия свят. Сред тях е и „Пиячът“ – шедьовър от XVII век на нидерландския майстор Вилем Корнелис Дойстер, който за десетилетия остава само като спомен в музейните архиви.
Вместо да разчитат само на официални запитвания, музейното ръководство залага на смел и нестандартен подход. Те създават кампания с плакати в стил американски уестърни, носещи едрия надпис „ИЗДИРВА СЕ“. Комбинирайки хумор с дигитален каталог, те превръщат търсенето на изгубеното изкуство в колективно приключение за всички граждани.
Именно този подход носи успех. Един анонимен жител на Орлеан, вдъхновен от плакатите, започва да разглежда онлайн каталози за търгове в свободното си време. Случайността го води до аукционна къща в Люцерн, Швейцария, където открива „Пияча“, оценена на около 3400 долара и представена като обикновен етюд.
Историята завършва с изненадващ акт на благородство. Притежателят на картината, който я е закупил в Лондон преди 35 години, не се колебае да я върне безвъзмездно, след като вижда доказателствата за кражбата. За него е било естествено произведението най-накрая да се завърне в родното си място.
Въпреки че картината е повредена от неправилни почиствания и допълнителни слоеве боя, нейното завръщане е огромна победа. Тя е една от четирите творби, открити благодарение на новата кампания, но пътят пред музея е дълъг – все още липсват 424 произведения, включително шедьовъри на Мане и Ван Дайк, които чакат своя „детектив“.