Миналогодишната суша остави дълбоки белези върху българското земеделие, но за някои нейните последици са по-горчиви от други. Докато държавата обявява кризисна подкрепа, стопаните, отглеждащи месодайни крави, се чувстват забравени, изправени пред абсурдното положение да са еднакво засегнати, но различно третирани. Тази несправедливост разпалва огъня на недоволството и ги тласка към национален протест.
Представете си да прекарвате месеци в транспортиране на вода за животните си, защото естествените водоизточници са пресъхнали. Да гледате как разходите ви за фуражи скачат до небето, докато се опитвате да осигурите прехраната на стотици гърла. Това не е хипотетичен сценарий, а ежедневие за животновъди като Стоян Христов от Великотърновско, който отглежда 140 крави от породата „Българско сиво говедо“. За него и колегите му сушата не прави разлика между месодайни и млечни животни – всички са еднакво жадни и гладни.
Именно тук се крие сърцевината на проблема. Когато съседна ферма за млечни крави, работеща при идентични условия, получава подпомагане, а месодайните – не, възниква въпросът: каква е логиката? „Сушата каквато е била при мен, такава е при колегата, добивите ни са едни и същи… И двамата сме купували еднакво скъпи фуражи, и двамата сме направили еднакво големи разходи. Неговите крави ще получат субсидия, а моите крави няма да получат подпомагане“, споделя Христов, подчертавайки абсурда на ситуацията. Петър Дундин от Присово допълва: „Оказа се, че месодайните крави не трябва да пасат, не трябва да ядат, сушата тях не ги бърка. Не виждам каква е разликата между една месодайна и една млечна крава – и едната яде, и другата яде“.
В отговор на нарастващия натиск и предстоящия протест, Министерството на земеделието признава проблема и търси решения. Обяснението за първоначалното изключване се крие в европейски регламент, който изисква най-малко 30% загуба от средногодишното производство за последните три години. Въпреки това, ведомството вече разглежда два основни варианта за допълнителна подкрепа: пренасочване на остатъчни средства от млечния към месодайния сектор по обвързаната подкрепа за 2026 г. или използване на свободен финансов ресурс по схемата de minimis. Тези възможности биха обхванали не само говедовъдството, но и овцевъдството в засегнатите райони.
Докато тези варианти се обсъждат, животновъдите не смятат да бездействат. Националният протест, насрочен за 11 ноември пред Народното събрание, остава в сила. Той е израз на тяхната решимост да се борят за равнопоставеност и справедливост, за да не бъдат техните стопанства и животни забравени в списъка с нуждите на българското земеделие. Те настояват не просто за помощ, а за признание, че всички техни усилия и загуби са еднакво важни.