Предстоящите тристранни консултации в Абу Даби, насрочени за 10 и 11 ноември, се очертават като поредното изпитание за международната дипломация. Изборът на преговарящи от руска страна обаче изпраща ясен сигнал към световната общност. Вместо нови лица, търсещи компромис, Владимир Путин залага на изпитани кадри, чиято основна роля до момента е била по-скоро в блокирането и протакането на преговорния процес, отколкото в постигането на реален напредък.
Анализаторите от Института за изследване на войната обръщат сериозно внимание на присъствието на Владимир Медински и Юрий Ушаков. Медински е известен със своята склонност да превръща дипломатическите срещи в лекции по история, отдалечавайки дискусията от конкретните стъпки към мир. От своя страна, Ушаков твърдо поддържа тезата, че всяко споразумение трябва да започне с едностранни отстъпки от страна на Украйна – позиция, която едва ли предвещава конструктивен диалог.
Особен интерес предизвиква включването на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков. Макар той да е нов в този конкретен формат, неговата биография е изпълнена с твърди ултиматуми към Запада. Рябков беше ключова фигура в опитите на Москва да преначертае европейската сигурност още преди началото на пълномащабния конфликт. Неговото присъствие подсказва, че Кремъл ще продължи да настоява за пълно признаване на своите военни цели и териториални претенции.
В състава на руската делегация влизат още адмирал Игор Костюков от ГРУ и заместник-министър Михаил Галузин. Този екип, съчетан с острите изказвания на Мария Захарова, очертава една непреклонна линия. Говорителят на руското външно министерство вече даде да се разбере, че Москва няма да допусне присъствието на чуждестранни мироопазващи сили, определяйки подобна идея като пряка военна заплаха за руската сигурност.
От другата страна на масата, Украйна изпраща делегация, водена от министъра на отбраната Рустем Умеров. В екипа му са включени още Кирило Буданов, Сергий Кислица и Дмитро Литвин. Тяхната задача в столицата на ОАЕ ще бъде да договорят ясни гаранции за сигурност и да потърсят устойчив модел за бъдещата европейска архитектура, докато руската страна изглежда фокусирана върху запазването на текущото статукво на бойното поле.
Тези преговори се провеждат в сложен контекст, напомняйки за предишни неуспешни опити в Женева и Истанбул. Въпреки че мястото на срещата – Обединените арабски емирства – предполага неутралност, съставът на участниците подсказва, че позициите остават диаметрално противоположни. Основният въпрос остава дали Абу Даби ще се превърне в място за истински пробив или ще остане просто още една точка в дългия списък от безплодни дипломатически срещи.