Вашингтон отново се опитва да преначертае картата на европейската сигурност, като този път в центъра на събитията е Джаред Къшнър. Специалният пратеник на Доналд Тръмп проучва възможността за възраждане на Съвета НАТО-Русия – механизъм, който някога обещаваше сътрудничество, но бе практически разбит след анексирането на Крим през 2014 година.
Идеята на Къшнър е амбициозна: той се стреми да обвърже постигането на примирие в Украйна с по-широк стратегически диалог между Москва и европейските столици. Вместо да чака окончателния мир, американската страна предлага паралелен процес, при който новата архитектура на сигурността в Европа се обсъжда едновременно с прекратяването на огъня.
Европа обаче не е готова за подобен скок на доверието. Лидерите от Стария континент заемат твърда позиция – всякакви разговори за бъдещи гаранции и нови структури са невъзможни, докато оръжията в Украйна все още гърмят. За европейските дипломати последователността е от решаващо значение: първо трябва да се постигне мирно споразумение, чак след това да се започне диалог с Кремъл.
От друга страна, Москва изглежда приема с интерес тези сигнали. Владимир Путин вече е проявил ентусиазъм към идеята за общоевропейска рамка за сигурност, което стана ясно след разговори със Стив Уиткоф в Санкт Петербург, в които Къшнър участва чрез видеовръзка.
Самият Доналд Тръмп, в своя характерен стил, вече говори за „голяма и красива сделка“, след срещи с представители на Кремъл. Въпреки този оптимизъм, политическите анализатори, включително Дейвид Игнатиус от The Washington Post, предупреждават, че тези изявления са изключително преждевременни, предвид твърдата позиция на европейските съюзници.
В крайна сметка основният сблъсък не е в това дали диалогът с Русия е нужен, а в това кога точно той трябва да започне. Докато Вашингтон търси бързи и мащабни резултати, Европа настоява за предпазлив подход, за да не бъде оставена извън решенията, които ще определят съдбата на нейния континент.