България се опитва да излезе от дългогодишен период на финансова неразумност, като настоящият подход към държавния бюджет се определя като стратегия на „вразумяването“. Основният фокус е насочен към постигане на критичен баланс между приходите и разходите, като целта е раздутите разходи да бъдат постепенно ограничени и пренасочени към технологични, индустриални и социални приоритети.
Резултатите от тази политика са осезаеми в числата: в рамките на по-малко от една година дефицитът е съкратен с 4 милиарда лева. От първоначалните 9 милиарда, заварили правителството през май, сумата е сведена до 7 милиарда в бюджета за 2026 г., с амбиция да достигне 5 милиарда през 2027 г. Макар по-бързото темпо на съкращаване да е технически възможно, то би довело до неприемливи социални или икономически цени.
Относно шумните дискусии за кореспонденцията с Европейската комисия, трябва да се направи ясно разграничение между експертните обсъждания и официалната държавна позиция. В трудна финансова ситуация е нормално експертите да предлагат различни варианти, но официалното писмо до ЕК е едно-единствено и съдържанието му е публично достъпно. Всичко останало остава в сферата на вътрешните идеи, които не са станали част от приетите бюджети.
Интересен е анализът, че „истерията“ около писмата и криенето на бюджета всъщност е стратегическа маневра. Целта на тези атаки е да се отклони общественото внимание от тежките разкрития в одитните доклади на Сметната палата. Според политическите анализатори, тези доклади разкриват скандални злоупотреби с публичните средства, които в нормална държава биха довели до сериозни правни последици.
Борбата с инфлацията също така изисква дисциплина – ограничаване на разходите и отказ от автоматични повишения на високите възнаграждения, макар че част от ценовите процеси са външни. В този контекст въвеждането на данък върху свръхпечалбите не е „война с богатите“, а стандартна европейска практика, прилагана в девет страни от ЕС. Ключовият въпрос тук не е самото облагане, а дали тези средства се реинвестират в местната икономика или се изнасят към централите на международните компании.
В международната равнина България залага на дипломация и сдържана политика. Бъдещето на страната в Европейския съюз се вижда през призмата на конструктивния принос и рационалния подход, вместо чрез силните думи, което е основната линия при предстоящите срещи с висшето европейско ръководство.