България загуби един от своите най-ярки творци, чийто живот беше симбиоза от изкуство, гражданска смелост и безгранична духовност. Вежди Рашидов не беше просто скулптор или художник, а истински феномен, който успя да съчетае ролята на космополитен артист с тази на активен общественик и държавник.
Творческият му отпечатък надхвърли националните граници, намирайки своето признание в най-престижните галерии на света – от „Уфици“ във Флоренция до музеи в Токио и Москва. В България неговият талант остана запечатан в символите на най-високото признание в културата и науката, като той е автор на пластиките за наградите „Златна роза“, „Сирак Скитник“ и „Питагор“. Тези произведения ще продължат да вдъхновяват поколения творци, носейки енергията на един майстор, който не признаваше рамки.
Отвъд ателието, Рашидов беше човек на диалога и визионер в управлението на културните процеси. Неговата роля като министър на културата бе ключова за обединяването на националните художествени музеи и реализирането на мащабния проект „Квадрат 500“. Колегите му го помнят като политик със собствен, самобитен почерк, който винаги е се стремил към обединение на обществото и отстояване на стойностите на изкуството.
Но може би най-дълбоката му следа е човешката. В спомените на близките му той остава като личност с огромна емоционалност и щедрост. Калин Сърменов го определи като човек, който „се раздава“, а скулпторът Крум Дамянов си спомни за него като за изключително трудолюбиво и кротко момче в началото на пътя си. Той беше ментор, който подкрепяше талантите без разлика дали са му познати, превръщайки се в светъл пример за безрезервно служене на обществото.
В един от най-трогателните си отговори на въпроса кой е любимият му учител, Вежди Рашидов посочи „Слънцето“. Тази светлина, която го е водела през живота, сега остава в неговите творби и в сърцата на всички, които са имали честта да се докоснат до неговия гений. Макар тялото да е тленно, талантът му е непреходен.
Поклонението в паметта на големия майстор ще се състои на 12 ноември, от 11:00 часа, в Народния театър „Иван Вазов“, където изкуството и обществото ще се сбогуват с един от своите най-велики представители.