Българското общество е изправено пред нов законодателен дебат, който заплашва да промени из основи ежедневието на творци, учени и общественици. Предложеният проектозакон за регистрация на чуждестранните агенти, внесен от политическа партия „Възраждане“, поставя под прицел всеки, който получава международно финансиране. Ако текстът бъде гласуван в сегашния си вид, много от най-изявените ни таланти могат да се окажат с накърнена професионална репутация.
Механизмът на закона е стряскащо лесен за активиране – прагът от едва 1000 евро годишно, получени от небългарски източник, е напълно достатъчен, за да бъде едно лице или организация етикетирана като „чуждестранен агент“. Това включва не само неправителствени организации, но и хонорари на музиканти, литературни награди на писатели и дори възнаграждения на актьори, работещи по международни продукции.
Последиците от този статут не са просто административни. Законът предвижда пълна забрана за работа в образователната система, научните институти като БАН и университетите. Това означава, че един учен или творец, получил грант за изследване или проект от чужбина, може да бъде принудително отстранен от преподавателската си дейност, без значение колко значим е приносът му към българската наука или култура.
Особено тревожна е разпоредбата за публично обозначаване. Всеки материал – от статии и книги до социални публикации и рекламни материали – трябва да носи задължителния етикет „чуждестранен агент“. Размерът на този надпис е строго регламентиран, което на практика превръща всеки творчески продукт в политическа декларация, натрапена от държавата.
Докато вносителите аргументират инициативата си с нуждата от прозрачност, критиците посочват поразителните прилики с рестриктивни модели, прилагани в други държави. Липсата на изискване за доказване на „чужда политическа поръчка“ превръща закона в инструмент за натиск, който не прави разлика между законно финансиране на култура и реална заплаха за националната сигурност.
В крайна сметка, изключенията за определени сектори като спорта и религията само задълбочават въпросите за равнопоставеността пред закона. Ако един графичен дизайнер или независим журналист бъде принуден да избира между международните си проекти и правото си на професионално развитие в родината, България рискува да загуби голяма част от своята интелектуална и творческа свобода.