Анализирайки текущата дипломатическа обстановка, става ясно, че Европа е изправена пред сериозен тест за единство. Джаред Къшнър, действайки като пратеник на Доналд Тръмп, постави един провокативен въпрос: може ли Старият континент изобщо да говори с един глас? Според него най-голямото предизвикателство за европейските държави не е съгласието на Русия, а способността им да определят един-единствен представител, който да синтезира техните разнородни интереси и позиции.
Реалността на разговорите в Абу Даби подчерта точно това разминаване. Въпреки присъствието на делегации от ЕС, НАТО и водещи сили като Франция, Германия, Италия и Великобритания, те останаха в периферията на основните тристранни преговори. Москва категорично отказва европейското участие, сочейки към военната и финансовата подкрепа за Киев като основна пречка за тяхното присъствие на масата.
От друга страна, президентът Володимир Зеленски настоява, че всяка стъпка към мира трябва да включва Европа. Това е логично, тъй като бъдещата архитектура на сигурността в региона неизбежно ще обвърже НАТО и Европейския съюз. Къшнър признава, че тези структури ще бъдат ключови, но пътят до там минава през ясни и категорични условия за сигурност, които да бъдат приети от всички страни.
Макар че големите териториални спорове остават почти нерешими и преговорите са оценени като изключително тежки, има и малки победи. Постигнато е принципиално споразумение за мащабен обмен на военнопленници, който може да се случи в следващите няколко седмици. Това е един от малкото конкретни резултати от срещите в Емирствата.
Дипломатическата шахматна дъска сега се премества към Москва и Дъблин. Срещите на Къшнър и Стив Уиткоф с Владимир Путин и Володимир Зеленски ще бъдат решаващи за това дали Европа ще успее да намери своя единен глас или ще остане само наблюдател на процеса, който ще определи бъдещето на целия континент.