Климатичният форум COP31 в Анталия се очертава като една от най-необичайните срещи в историята на екологичните преговори. Организацията е разделена между двама домакини – Австралия и Турция, което създава странен баланс: докато Австралия определя общата посока на дискусиите, турската страна управлява конкретния дневен ред чрез серия от доброволни инициативи.
Австралийската делегация е водена от министъра на климата и енергетиката Крис Боуен, който поема тежестта на ежедневните преговори, докато премиерът Антъни Албанезе ще се ограничи с откриващото слово. Боуен се намира в деликатна позиция, опитвайки се да съчетае статута на Австралия като гигант в износа на изкопаеми горива с амбициозните инвестиции в слънчева енергетика, които в някои региони вече правят електричеството почти безплатно за гражданите.
От турската страна фокусът е върху управлението на отпадъците. Министър Мурат Курум и първата дама Емине Ердоган залагат на кръговата икономика и борбата с еднократната употреба, макар че страната все още се бори с сериозни емисии на метан от своите сметища. Паралелно с това, Фатих Бирол от Международната агенция по енергетика предлага стратегически преход към пълна електрификация на индустрията и транспорта, което според него би оптимизирало енергийните нужди на света наполовина.
Глобалният Юг носи своите собствени условия на масата. Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва предлага гъвкави, необвързващи пътни карти за спиране на обезлесяването и прехода от въглища. Междувременно Китай, въпреки отсъствието на Си Дзинпин, остава ключов играч като най-големия емитент на парникови газове, но и лидер в технологиите за възобновяема енергия. Индия също следва подобен двуполюсен път – тя е третият най-голям производител на „зелена“ енергия, но все още разчита на въглищата за 70% от нуждите си, като припомним, че неочаквано се оттегли като бъдещ домакин на COP33.
Политическата картина е допълнително усложнена от пълното отсъствие на официална делегация от Съединените щати. Администрацията на Доналд Тръмп открито залага на изкопаемите горива, което кара Вашингтон да се отдалечи от ООН, макар че отделни американски губернатори и бизнес лидери може да присъстват неофициално в Анталия.
Европейският фронт е представен от Урсула фон дер Лайен, която определя миналото лято като „лято на истината“ заради екстремните горещини. Вопке Хукстра ще води преговорите на ЕС, като основен приоритет ще бъде конкуренцията с Китай. От Великобритания Анди Бърнам дебютира на COP, опитвайки се да балансира между целта за нулеви емисии до 2050 г. и подкрепата за газовото находище „Джакдоу“, придружаван от Ед Милибанд и Миата Фанбулех.
Това е последната климатична среща за генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Докато Саймън Стийл се опитва да координира интересите на различните страни, Саудитска Арабия остава най-сериозната пречка пред всяко споразумение за бърз отказ от изкопаемите горива, превръщайки COP31 в арена на сблъсък между конкретни задължения и празни обещания.