Трагедията на автомагистрала „Тракия“, оставила след себе си 11 жертви и десетки ранени, не е просто злощастен инцидент, а болезнено напомняне за системните пропуски в пътната безопасност на България. Докато обществото търси отговори, политическата сцена изглежда погълната от взаимни обвинения и опити за избягване на отговорност.
Диана Русинова, председател на Европейския център за транспортни политики, не спестява острите си думи, определяйки поведението на политиците като нагло и безобразно. Според нея, вместо реални действия за спасяване на човешки животи, наблюдаваме цинично политиканство, при което вината се прехвърля от един кабинет в друг, без да се търсят истински решения.
Анализът на фактите разкрива поредица от „забравени“ проекти, които може би щяха да променят обстановката. Споменава се договор от март 2020 г. за интелигентна транспортна система на „Тракия“, който е прекратен две години по-късно. Подобна съдба сподели и проект от 2021 г. за безопасност при лоши атмосферни условия на АМ „Хемус“, както и по-скорошните решения за маркировка при мъгла на АМ „Струма“ от февруари 2025 г., които останаха само на хартия.
Особено остро се критикува аргументът за липсата на публични средства. В контекста на загубени човешки животи, оправданията с бюджета изглеждат не само недостатъчни, но и морално неприемливи. Когато става въпрос за сигурността на гражданите, финансовите изчисления не би трябвало да бъдат над жизнените ценности.
В крайна сметка, смяната на управляващите през последните години не е донесла очакваното подобрение. Резултатите в сферата на пътната безопасност остават разочароващо ниски, което доказва, че проблемът е по-дълбок от конкретните политически фигури и изисква коренна промяна в подхода към управлението на инфраструктурата в страната.