Академичната общност от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ излезе с категорично становище срещу предложения Законопроект за българския език. В декларация, приета на 10 ноември 2026 г., университетските преподаватели и изследователи заявяват недвусмислено, че законът, приет вече на първо четене, е дълбоко погрешен и крие значителни рискове за нацията.
В основата на критиката им стои твърдението, че проектозаконът е „научно необоснован“ и „практически неприложим“. Експертите подчертават, че езикът е жива, развиваща се система, която следва свои собствени вътрешни правила. Опитите за налагане на административен контрол и законодателни ограничения върху неговата употреба се считат не само за непродуктивни, но и за безсмислени, противоречащи на всички езиковедски изследвания.
Освен това филолозите изтъкват излишността на законопроекта. Статутът и употребата на българския език вече са уредени в Конституцията и различни съществуващи закони, включително тези за образованието и защитата на потребителите. Следователно новото законодателство не добавя реална правна стойност. Вместо това, то изглежда движено от „повърхностни патриотични внушения“, а не от дълбоко, научно разбиране на езиковата динамика, създавайки впечатление за идеологическа поза пред съществена научна обосновка.
Декларацията подчертава конкретни примери за непрактичността на закона. Мерки като задължителното транслитериране на надписи и табели, както и създаването на нови административни структури, подобни на Консултативен съвет за българския език, се разглеждат като ненужни и дублиращи. Съществуващите институции в Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките и университетите вече разполагат с ресурси за езикови изследвания и формулиране на политики.
Академиците твърдят, че истинската защита и популяризиране на българския език трябва да произтичат от солидни инвестиции в образованието, научните изследвания и културата. Подкрепата за учителите, българските училища зад граница и насърчаването на култура на езиково съвършенство чрез личен пример са далеч по-ефективни от наказателните санкции. Те предупреждават, че приемането на такъв закон би „затруднило международната комуникация“, довело до „културна и обществена изолация“ и би изпратило „погрешен сигнал“ за мястото на България в съвременния глобален свят.
В заключение, Факултетът по славянски филологии призовава народните представители да отхвърлят законопроекта при второто му четене. Тяхната позиция е силно напомняне, че езиковата политика трябва да се ръководи от експертни знания и далновидна визия, а не от административен надзор и погрешен патриотизъм, гарантирайки, че България ще остане отворен и динамичен участник в света.