Често ли ви се случва да сложите килограм месо във фурната, а след час да извадите едва 400 грама? Този феномен не е кулинарна магия, а горчивата реалност на българския пазар, алармира Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Според експерта, основният проблем пред потребителите днес не са само високите цени, а шокиращо ниското качество на продуктите, които се продават като „премиум“.
Вместо здравословна храна, в чиниите ни често попада продукт, „обогатен“ с огромни количества вода и препарати за свежа визия. Караколев е категоричен, че конкуренцията в сектора се е изродила – производителите не се борят за по-високо качество, а за това кой ще предложи по-скъп „боклук“. Подобно на млечните продукти, където водата достига 80%, месото в търговската мрежа масово е напомпано с течности, надхвърлящи 60% от теглото му.
Липсата на последователна държавна политика през последните две десетилетия е довела до този хаос. Докато в развитите европейски страни гръбнакът на земеделието са кооперативите, в България това мислене беше систематично унищожавано. Сега се налага да градим всичко отначало, тухла по тухла, за да могат фермерите да имат реален глас срещу големите търговски вериги, които диктуват правилата.
Към критиките се присъединява и Яне Янев, който след политическата си кариера избра фермерството. Той посочва, че пазарът е силно концентриран – едва 25 предприятия контролират над 70% от производството у нас. В такава среда малките производители остават в сянка, а потребителите плащат нереални цени за фалшиво качество, докато държавата остава пасивен наблюдател на този процес.
Смехотворните санкции за подвеждане на купувачите са превърнали лъжата в „национален спорт“. Когато глобата за подмяна на овче мляко с краве или за инжектиране на месото с химия е символична, няма стимул за спазване на стандарти. Караколев призовава за по-строг контрол и активна намеса на институциите, за да се защити крайният потребител от измамите, които се крият зад примамливите промоции.
В крайна сметка омагьосаният кръг оставя двама големи губещи: фермера, който работи денонощно без адекватна печалба, и купувача, който дава парите си за вода и добавки. Единствените печеливши остават търговците, които формират огромни надценки върху гърба на обществото, без да поемат отговорност за качеството на предлаганата храна.