Футболната карта на България претърпя катастрофално смачкване в периода от 2024 до 2026 г. Това, което трябваше да бъде период на възстановяване, се превърна в истинско свободно падане, при което националният отбор загуби не само мачове, но и достойнството си на международната сцена.
Първите тревожни сигнали дойдоха през 2024 г. с разгрома 0:5 от Северна Ирландия в Белфаст, където грешките в защита и пропуснатите шансове подчертаха дълбоката криза. Следващата година само задълбочи бедата – от болезненото 0:4 от Гърция в приятелски двубой до пълния срам в София, където Турция разкъса нашата защита с резултат 6:1 пред хиляди разочарани привърженици. Кулминацията на този период бе поредното 0:4, този път от Испания, което остави отбора с нула точки и стряскащи 16 пропуснати гола само в четири квалификационни мача за Световното първенство.
Ако 2025-та беше трудна, то 2026-та се оказа исторически унизителна. България започна да губи от отбори, които някога са били считани за „малки“. Шокиращото поражение 1:2 от Люксембург в Пловдив бе само началото. Следваха два мача с Исландия, завършили с 0:3 в Рейкявик и абсолютно невиждан позор у дома – 0:5 в Пловдив, което бе първата такава загуба в над вековната история на отбора. За да бъде „пълната картина“, кампанията приключи с първата в историята ни загуба от Естония с 1:2 в Талин.
Тези резултати не са просто статистически отклонения или лош късмет. Те са симптом на системна болест в българския футбол. Когато националният отбор започне да губи системно от нации като Естония и Люксембург, става ясно, че проблемът е в липсата на конкурентоспособност, хроничните грешки в защита и пълния срив на увереността в играчите.
Крайният резултат от този мрачен тригодишен период е позиционирането на България в четвърта урна за жребия на Евро 2028. Вместо да се бори за класиране, „лъвовете“ вече се борят за оцеляване, опитвайки се да спрат кръвотечното падане в класациите и да върнат доверието на феновете.
