Задава се 2027 година, а с нея и един нов проектобюджет, който носи със себе си както надежди, така и въпроси. В условията на икономически турбуленции и нарастващи цени, правителството представя визия за фискална стабилност, подкрепена от значителни социални мерки. Но дали тези мерки са достатъчни, за да предпазят обществото от прерастване на икономическите предизвикателства в пълномащабна социална криза?
Сърцевината на тази стратегия изглежда е заделянето на около 2 милиарда евро. Тази сума е предвидена като компенсация за високите цени на горивата и енергията – един своеобразен „буфер“, който да поеме част от удара върху домакинствата и бизнеса. В същото време, финансовите експерти отбелязват, че бюджетът за 2027 г. е „възможно най-социалният“, но с подчертани ограничения. Целта е ясна – постепенно намаляване на бюджетния дефицит от очакваните 5,5% през 2026 г. до 3,5% през 2027 г. от БВП, за да се възстанови доверието на европейските партньори и да се нормализират публичните финанси.
В центъра на вниманието попадат социалните плащания. Предвиждат се допълнителни 245 милиона евро за социално подпомагане и чувствително увеличение на помощите за отопление. Пенсионерите могат да очакват ръст на пенсиите със 7,8%, което е важна новина в контекста на инфлацията.
Младите семейства и децата също са приоритет. Помощта по време на бременност се увеличава с 43,5%, еднократната помощ при раждане – с впечатляващите 56,5%, а месечните детски добавки – с 18,5%. Обезщетението за майчинство през първите две години достига 450 евро месечно. Не на последно място, данъчното облекчение за работещи родители с деца ще скочи с 63%, а месечните помощи за деца с увреждания ще достигнат 704 евро, което е значителна подкрепа.
Инвестициите в човешкия капитал не са забравени. Здравеопазването получава допълнителни 30 милиона евро за лекарите специализанти. Образованието също е с фокус: 20% по-високи стипендии за студенти, 12,5% увеличение за докторанти и 7,5% ръст на учителските заплати. Предвидени са и 45 милиона евро за обновяване на общежития, детски градини, ясли и училища, както и 50 милиона евро за старта на дългоочакваната национална детска болница.
Не са подминати и предизвикателствата пред земеделските производители, които често се сблъскват с диктата на големите търговски вериги. Около 80% от пазара на храни е в ръцете им, което принуждава мнозина да продават продукцията си под себестойност. В отговор на този натиск, до края на годината се очаква внасянето на закон за кооперирането на земеделските производители. Предвиждат се и специални пакети от Българската банка за развитие, както и промени в данъчната уредба и Закона за данъка върху добавената стойност, целящи да подкрепят сектора.
Проектобюджет 2027 рисува картина на балансирани усилия – между фискална дисциплина и социална чувствителност. Въпросът остава дали тези мащабни мерки ще успеят да смекчат ефекта от икономическата криза и да осигурят така необходимия спасителен пояс за българското общество, или са само първа стъпка в дълъг и труден път към стабилност и просперитет.
