Бюджетът за 2027 година е повече от сухи цифри и статистически графики; той е огледало на нашите ценности, обещания и посоката, в която върви обществото ни. В този сложен финансов пъзел, омбудсманът Велислава Делчева застава като защитник на най-уязвимите, изразявайки сериозни опасения, че предвидените средства не просто не подобряват живота, но и рискуват да ограничат достъпа до основни права.
Един от най-крещящите проблеми е унизителната разлика между минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и линията на бедност. Дори и през 2027 г. се предвижда тя да остане значително под прага, който определя какво е достоен живот. Делчева настоява не само за изравняване, но и за надхвърляне на тази линия, както и за премахване на тавана на пенсиите и преизчисляване, което да намали пропастта между старите и новите пенсии. Това не е просто финансова корекция, а въпрос на човешко достойнство.
Когато става дума за подкрепа на семействата, картината е още по-обезсърчителна. Предвиденото увеличение на еднократната помощ за отглеждане на близнаци с едва 0,45 евро е подигравка с усилията на родителите. Омбудсманът призовава за съществено повишаване и редовна актуализация на тази помощ, както и за по-справедлив начин на изчисляване на доходите за семейни помощи – не брутни, а реално разполагаеми средства след данъци и осигуровки. Недопустимо е семейства да губят изцяло подкрепата си заради минимално увеличение на доходите.
Здравеопазването, един от стълбовете на всяко цивилизовано общество, също е под заплаха. Прехвърлянето на разходи за лечение на деца и хора с увреждания към НЗОК, вместо да останат държавен ангажимент, буди сериозни опасения. Това може да доведе до ограничаване на достъпа до животоспасяващо лечение, ако заложените средства се изчерпят. Делчева настоява за гарантиране на адекватно финансиране за лекарства, медицински изделия и лечение в чужбина, както и за премахване на лимитите, които продължават да спъват достъпа до специалисти и болнични дейности.
Специално внимание е отделено на психиатричната помощ, която от години страда от хронично недофинансиране, липса на персонал и тежки условия. Омбудсманът настоява за дългосрочна политика за психично здраве с ясни цели и адекватен бюджет. Същото важи и за Националната детска болница – въпреки предвидените средства, е необходим ясен график и устойчиво финансиране, за да не се превърне този жизненоважен проект в поредното забавено обещание.
Въпроси висят и над учителските заплати, където е неясно дали предвиденото увеличение ще осигури обещаните 125% от средната работна заплата. Омбудсманът предупреждава, че фискалната дисциплина, макар и необходима, не бива да се постига за сметка на социалните права, достъпа до здравеопазване и жизнения стандарт на гражданите. Недопустимо е най-уязвимите групи да плащат най-високата цена за бюджетни дисбаланси.
