На 12 ноември зала „Райко Алексиев“ ще се превърне в територия на едно дълбоко философско изследване, което провокира сетивата и съвестта. Художникът Юлиян Табаков представя своята пространствена инсталация „Алени петна“, част от мащабния му авторски проект „Сянката на светлината“. Тази изложба не е просто подредба на обекти, а опит за улавяне на невидимите вибрации, които оставяме след себе си – често скрити под маската на благородни намерения.
Вдъхновението за проекта се ражда от парадокса между красивото и жестокото. Слушайки ораторията „Месия“ на Хендел, Табаков се замисля за контраста между проповядването на мир и кървавите следи, които историята неизменно оставя. Така се раждат образите на алени цветя, изникващи от нищото – метафора за грижливо подредените „градини“ на нашите оправдания, с които се опитваме да заличим или разкрасим последствията от своите действия.
Централна тема в инсталацията е енергията, която насища пространството след момент на катарзис. Табаков изследва как паметта се капсулира в предметите и стените, превръщайки ги в неми свидетели на човешкото присъствие. Визуалният език е суров и въздействащ – стени, които сякаш плачат с алени сълзи, прободени от безброй пирони, символизиращи болката и невъзможността да избягаме от истината за стореното.
Юлиян Табаков е творец, чийто опит в театъра, операта и киното му позволява да работи с мащабни форми и сложни пространствени решения. Образованието му в София, Париж и Лондон е положило основите на един мултидисциплинарен подход, в който сценографията, фотографията и скулптурата се сливат в единен разказ за преходността на битието, тялото и смъртта. Носител на престижни отличия като „Аскеер“ и „Златен век“, той продължава да търси онова, което остава отвъд видимото.
Проектът „Сянката на светлината“ е резултат от десетгодишно творческо търсене. Той обединява две самостоятелни изложби и модериран диалог с автора, създаден в сътрудничество с куратора Владия Михайлова. Откриването на инсталацията в 18:00 часа обещава да бъде не просто културно събитие, а покана за размисъл върху вътрешните процеси, през които преминаваме като индивиди и общество.
