Един от най-изтъкнатите съвременни български писатели, Милен Русков, излезе с радикално предложение, което разтърси интелектуалните среди. Авторът на емблематичните романи „Възвишение“ и „Чамкория“ настоява за пълно преустановяване на всякакви държавни субсидии за култура и образование, което не е задължително по закон. Според него Министерството на културата е излишна структура и трябва да бъде закрито незабавно.
В остър коментар Русков заявява, че ако той управляваше държавата, бюджетът за тези сфери би бил точно нула лева. Той аргументира позицията си с тезата, че държавата е длъжна да финансира единствено това, което е обявила за задължително – като основното или средното образование. Всичко останало, включително висшето образование и изкуството, трябва да се остави на пазарните механизми.
Писателят не спести тежки думи по адрес на своите колеги и работещите в образователната сфера, наричайки ги „културтрегери“ и „образователни плъхове“. Според него голяма част от тези хора са напълно излишни за обществото и трябва сами да намират начин за препитание, вместо да разчитат на публични средства. „Да ходят на пазара и да бачкат“, призовава Русков, изразявайки открито презрение към настоящата система на финансиране.
Особено провокативни са разсъжденията му относно актьорската професия. Русков прави паралел с френските актриси от XIX век, описани от Марсел Пруст, намеквайки, че съвременните артисти трябва да търсят частни меценати или други начини за издръжка, които не винаги са свързани с достойнство, но са форма на оцеляване в свободната икономика.
Интересен факт е, че самият Милен Русков е сред най-награждаваните автори именно от държавните институции, които сега критикува. Той е носител на отличия като „Златен век“ на Министерството на културата и наградата „Христо Г. Данов“. Освен това филмовите и театралните адаптации на неговите произведения често са реализирани с подкрепата на държавни фондове, което създава парадоксална ситуация около неговите искания за спиране на всякаква помощ.
В своята визия за бъдещето Русков не дава отговор на въпроса какво би се случило с националните библиотеки, музеи и опери, ако държавата се оттегли напълно. Той обаче е убеден, че оцеляването на „по-добрата половина“ от творците би било напълно достатъчно за културния живот на страната.
