Кирил Цонев е име, което рядко доминира в общите разговори за българското изкуство, но 130 години след рождението му, две мащабни изложби в София се опитват да поправят тази несправедливост. Софийската градска галерия отваря врати за „Кирил Цонев и неговият артистичен кръг“ на 24 ноември, докато Националната галерия представя „От рисунката до картината“ от 26 ноември, разкривайки сложния творчески път на този космополит.
Животът на Цонев (1896–1961) е истински пъзел от културни влияния. От обучението му във Виена и Мюнхен, където попива идеите на „Новата предметност“, до екзотичното му приключение в Мексико и приятелството му с колоси като Диего Ривера и Давид Алфаро Сикейрос – биографията му е доказателство, че българските художници от онази епоха са били част от световния авангард. Завръщайки се у дома, той се превръща в двигател на Дружеството на новите художници, преди идеологическата машина на комунистическия режим да го етикетира като „формалист“.
Изложбите не са просто ретроспекция, а опит за реконструиране на средата, в която Цонев е творил. Използвайки богата кореспонденция, снимки и непоказвани досега картини, кураторите показват, че неговият стил не е просто въпрос на талант, а плод на постоянни интелектуални дискусии. Връзката му с Кюстендил – люлката на много големи таланти като Владимир Димитров-Майстора – и приятелството му с Асен Василиев, са ключови елементи в разбирането на неговата еволюция.
Мексиканският период на Цонев е повратна точка, която променя палитрата му завинаги. Сдържаните европейски тонове отстъпват пред експлозия от ярки цветове и монументални форми, вдъхновени от мурализма. Този опит по-късно се оказва безценен, когато след политическата изолация и принудителното му отстраняване от Академията през 1949 г., художникът се посвещава на консервацията на българското средновековно наследство, включително в Боянската църква.
Един от най-емблематичните примери за неговия подход е портретът на Светослав Минков от 1939 г. В тази творба Цонев успява да синтезира литература и живопис, поставяйки писателя на фона на модерен американски град – визия, която перфектно улавя духа на времето и модерните търсения на кръга „Стрелец“.
Днес Кирил Цонев не е просто историческа фигура, а символ на едно поколение, което вярваше, че изкуството няма граници. Посетителите ще имат възможност да се потопят в този свят от 24 ноември в СГХГ и от 26 ноември в Националната галерия, където наследството на един „неудобен“ за времето си артист най-после получава заслуженото внимание.




