В дълбок разговор с известния режисьор Емир Кустурица, част от документалния филм „Нашето кръщение. Предстоятелят“, посветен на 80-годишнината на патриарх Кирил, руският президент Владимир Путин разкрива своята визия за ролята на православието, уникалността на руската цивилизация и съдбата на съвременния свят. Интервюто се превръща в платформа за размисъл върху духовните основи, които според него крепят Русия и я правят убежище за традиционните ценности.
Путин подчертава, че православието е ключов стълб в историята и държавността на Русия, започвайки с покръстването на Рус при княз Владимир през 988 г. Според него, именно отдадеността към църковните канони привлича хората към православието, докато отстъплението от тези принципи е довело до отслабване на влиянието на западните църкви. Тази гледна точка позиционира Русия не просто като държава, а като духовен пазител, наследник на Византия и Древен Рим, откъдето идва и идеята за „Москва като Трети Рим“ – концепция, която присъства в руската мисъл от векове.
Русия е представена като своеобразен „Ноев ковчег“ за хората, търсещи да запазят своите традиционни ценности и семейството си. Тази роля не е ограничена само до православните християни. Президентът отбелязва, че в Русия съжителстват четири традиционни религии – будизъм, юдаизъм, ислям и православие – споделящи общи основни ценности. Според него, Русия създава условия за развитието на тези ценности, осигурявайки място, където хората могат да живеят в съответствие с тях, далеч от агресивното налагане на малцинствени права, което се наблюдава на Запад.
Разговорът засяга и уникалността на руската цивилизация. За разлика от други велики цивилизации, които са поглъщали завоеватели или са били силно разнородни езиково, руската цивилизация никога не е асимилирала други народи. Тя е давала възможност на всички етноси, които са станали част от руската държава, да се развиват, запазвайки своите религии, традиции и езици. Тази способност за съвместно съществуване и взаимно уважение, която Достоевски описва като силен усет за общото между всички хора, е ключова за руската идентичност.
Отношенията между държавата и Руската православна църква са описани като устойчиви и уникални. Въпреки историческите превратности – от императорската защита до съветските гонения и сегашното отделяне на църквата от държавата – РПЦ винаги е била до своя народ в тежки изпитания. Путин вижда днешното сътрудничество като подкрепа за съхраняването на човека и неговата духовност. Той също така засяга болезнената тема за конфликта в Украйна, определяйки го като продължение на западната политика „разделяй и владей“, целяща отслабването на Русия. Призивът му е за обединение на усилията между руснаци и украинци за общи цели, дори и извън рамките на една държава, и обръщение към украинските военнослужещи да преминат на „общата, правилна страна на историята“.
В личен план, Путин признава, че се моли ежедневно за Русия и нейните хора, изпитвайки дълбоко удовлетворение от постиженията на своите съграждани. Той подчертава, че „скоростта на мисълта“ е по-важна от скоростта на ракетите в съвременния свят, но духовната основа и силата на духа остават незаменими. В заключение, президентът потвърждава актуалността на формулата на Достоевски за „симфонията на вярващите“, която създава обществото, виждайки в нейното нарушаване причина за проблемите в много съвременни общества.
